Обзорът на седмицата този път ни запраща в една измислена лъскава сграда - от онзи тип "не трябва да ги има в центъра на София, но по документи вече са ги започнали". И тази има надпис на фасадата, нали е модерно – "Приказка за стълбата" на Смирненски. Шрифтът е ситен и не се чете.
До входа е облегнат самотен мотор със спукани гуми. Върху резервоара му се забелязват стикери "БСП" и "ПЕС". Тези с "БСП" са поизбелели от времето, но все тая – моторът върви с бензин, не с партийна подкрепа.
Влизаме във фоайето и попадаме на стълпотворение от хора, които протестират и вдигат глъчка. На втори поглед става ясно, че са обособени в няколко компании. Едните са таксиметрови шофьори, бунтуващи се срещу нелоялната конкуренция в бранша. Втората група са медицински сестри, искат по-високи заплати.
Третите са франкофони - навлекли "жълти жилетки" и скандират новите "Свобода, равенство, братство" - "Оставка, пряка демокрация, промяна на системата". Съставът им е далеч по-камерен от този на френските им братя по моден вкус, но ако съдите по униформената охрана, ще решите, че става дума за "мегапротест".
Вместо да пазят обществения ред - полицаите са се събрали до фикуса в единия ъгъл и ронят сълзи. Защо плачат? Не било наша работа, да си затваряме устата и да дадем лична карта. Ако им било позволено и те щели да протестират, ама срещу вятъра.
Всички вдигат шум, но очевидно няма кой да ги чуе. Защо? Къде са другите? Къде е властта? Къде е опозицията?
Качваме се в асансьора с намерението да ги търсим. Асансьорите са два, но на единия пише, че е частен. Здраве да е, ще ползваме обществения.
Кабинката спира на първия етаж. Той сякаш е погълнат от шума на тиктащи часовници. Не, не са часовници - хора в предпенсионна възраст са и цъкат с език. Страх ги е, че новите правила за пенсиите съкращават наполовина бъдещите им доходи, а ако Бойко Борисов не беше изгледал правилния сутрешен блок в правилния момент, НОИ никога нямаше да им възстанови отнетите пари. Поредно напомняне защо у нас "Да доживееш до пенсия!" е не мило пожелание, а жестока клетва.
На втория етаж е тихо - заварваме човек с червена каска и кожено яке, наметнато върху костюма. Сигурно моторът долу е негов. Обикаля в кръг, накуцвайки - може да е претърпял катастрофа. От време на време размахва юмрук към горния етаж и шепти мистериозни слова. Човек ще рече, че пожелава на онези над него да доживеят пенсия.
Отиваме на третия етаж, за да разберем към кого точно е насочен интересът му. Вратата се отваря и нахлува шума. От тонколоните думкат музикални творби на Горан Брегович, из стаята се реят червени балони, а цяла група социалисти в неплатен отпуск празнуват с шампанско, но без сълзи. В центъра две жени, руса и тъмнокоса, са се вторачили в пода и тропат гневно с крака, сякаш да обезпокоят съседа от втория етаж.
Напразно, сградата е масивна, енергийно защитена с Псалм 91 още на фаза "изкоп" и трудно пропуска звуци. То сигурно и заради това никой не чува шума от недоволните по-долу.
На четвъртия етаж някакви хора са се събрали около тежка заседателна маса. Юристи, икономисти, бивши дипломати, театроведка за разкош… Увлечено обсъждат нещо. От името на тези в лобито ги питаме дали случайно не са правителството. Един кима и почти прошепва: "Да, ама в сянка". Друг обяснява, че са Стратегическия съвет към президента и бродират стратегия за изход от идейния застой и социалния блокаж. Или беше социалния застой и идейния блокаж? Споровете по темата продължават. Самия президент го няма.
Не е и на петия етаж. Там под табела с надпис "СДС" дреме двойка посивели лъвове, пременени в синьо. Чакали някой от горните етажи да ги повика, като му дойде времето.
Обещали им две места на трапезата, едното - хубаво! Умуват как да ги разпределят.
Пътуването ни приключва на шестия етаж. Асансьорът, че и цялата държава, се застопорява там. Насила някой отваря вратата и ни издърпва вътре, а там – хаос. Събрание на етажната собственост в последна фаза на ядрена експлозия.
Съседите сипят ругатни и клетви, стискат в юмруци нотариални актове, размахват ръце, тропат с крак, а гласовете им се преплитат в едно неразличимо цяло.
Оказва се, че строителите са обещали на всяко семейство по един апартамент, ВИП-асансьор и гараж "на цени народни", обаче сега домоуправителят Цветанов има две спални и един килер в повече от комшийката Цачева, а кумицата му Колева се е минала да плати с 500 евро/квадрат над тарифата за съседа Рашидов. В ъгъла мълчи и се подсмихва касиерът на блока Горанов, който живее на безплатен наем след Пернишкото земетресение, и няма кой да го бутне с пръст.
Някой предлага да сезират портиера на кооперацията и да го накарат да спука бизнеса от проверки, та да му държи влажно още 10 години (с опция за еднократно подновяване). На портиера обаче му свършва мандата през ноември.
В глъчката на шестия етаж не се разбира почти нищо, но едно ни става ясно - защо никой не обърна внимание на случващото се по долните етажи.
