Бойко Борисов дава непривични признаци на речева криза. Не стига, че днес употреби думата „екзистентни", вместо „екзактни", но и от три седмици не може да каже какво всъщност иска да каже. В резултат на това ГЕРБ първо се отвори за преговори с всички за коалиция, миналата седмица щеше да управлява само с Реформаторския блок, а сега не иска никой друг, освен себе си.
Борисов заплува срещу течението, обещавайки „реваншизъм до дупка" с „мекия кинжал" на политическите си опоненти. Формулира го така: „Ще бъдем най-толерантни, екзистентни, когато обезглавяваме цели министерства и ги подменяме с наши кадри и ще го правим с толерантност, постепенно, в унисон с всички европейски, световни демократични тенденции".
Подобно нещо не се случи през първия мандат на ГЕРБ, особено в бастиона на ДПС - Министерството на земеделието, но това са минали работи.
Сега ГЕРБ отказа да преговаря с останалите партии следващата седмица, за да се определи дата за предсрочни избори някъде между 28 септември и 12 октомври, но междувременно продължава да стои в Народното събрание, да осигурява кворум и да поддържа изкуственото дишане на властта.
Борисов се сърди, че спешната оставка се закучи, а управляващите тихомълком продължавали да сменят шефовете на НСИ и на Сметната палата, да отхвърлят предложението за референдум за избирателната система и да преодоляват президентското вето върху Закона за МВР.
Накрая може и да се окаже, че ГЕРБ нямат интерес да вземат властта. Защо им е да държат потъващия кораб, чийто капитан вече ще е изстрелял кандидата за европейски комисар в Брюксел?
Единственият човек, от когото Борисов още не е вдигнал ръце, е главният прокурор Сотир Цацаров. Лидерът на ГЕРБ даже го изтъкна за пример заради публичното извинение с акцията срещу „убийците на Делян Пеевски".
Да не забравяме, бе Борисов по-рано скастри не кой да е, а своята мъченическа дясна ръка Цветан Цветанов да не прекалява с критиките срещу Цацаров.
Подобно поведение надали е случайно. В последните дни разбрахме, че да имаш ръководителя на държавното обвинение на своя страна си е екзистенц максимум отвсякъде. Такова споразумение си струва да не къса.