Автентичното дясно в България има един отличителен белег - както казва министърката на спорта в оставка Мариана Георгиева - всеки сам си е вожд, сам индианец. Характерна черта е това, че вероятно има повече малки десни партии, отколкото мотивирани десни избиратели.
И ако именно гласоподавателите са с много фини чувства и лесно се демотивират, то очевидно проектоизбраниците им винаги намират начин да ги отблъснат.
Че проблем вдясно има, стана ясно още преди консултациите при президента, когато Меглена Кунева и сподвижника й от СДС Божидар Лукарски чакаха като неканени гости пред президентството, докато се смени караула, за да влязат. Неспособността на тази група партии да действа като цялост си пролича още на евровота, както е разбрал и Радан Кънев.
Гласовете в полза на ДСБ-кандидата Светослав Малинов, който измести лидера на България на гражданите Меглена Кунева, дадоха знак как виждат избирателите ситуацията. И оттогава вместо анализ и осмисляне на проблема на уж реформираните, започна доказване и надцакване, премина се през закачливи подмятания за вегетарианство в банкирането, за да се стигне до момента, в който отново едните скачат срещу другите отвътре.
Ако БСП си имат АБВ и ДПС да ги разцепват, то десните отново показват онова, което правят най-добре: Не им трябва Надежда, за да се разделят.
Ако не друго, Реформаторите поне са на път да дадат отговор на въпроса ще се коалират ли с ГЕРБ следизборно - едва ли ще им се наложи да влязат в сметките.
