Един призрак броди по коридорите на Реформаторския блок - призракът на кмет с призовка.
Всички сили са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак: и луфтвафето на медийните дронове, и прокуратурата "с часовников механизъм", и тържествуващият Лютви Местан, който много обича да "съдира моралната маска" на РБ при всеки удобен случай, но не обича да го питате за Христо Бисеров.
Има ли синя кметска доминация, която да не е попадала под дамгосващото обвинение в безстопанственост през последните седмици?
Само един Петър Паунов (Кюстендил) се опази, като предвидливо се предаде в прегръдките на ГЕРБ.
Оттук произтичат две неща: 1) местните избори са сила; 2) крайно време е Реформаторите открито да изложат пред целия свят своите възгледи и на приказките за призрака на "кмета с призовка" да противопоставят - ако не манифест - то някаква смислена реакция.
Под "смислена" имаме предвид точно обратното на досегашната - срамежливо присламчване към отдавна компрометирани градоначалници, държащи в подчинение няколко общини от селски тип, и тотален хаос на посланията.
Не е лесно да си Реформатор, когато си колега по парламентарна група със сина на хасковския кмет Георги Иванов. Не е лесно да обясниш защо подкрепяш градоначалника на Монтана за пети пореден мандат, след като под негов надзор шефовете на общински дирекции печелеха "обществени поръчки" чрез фирми, регистрирани на свое име.
След прокурорския дубъл срещу карловския кмет Емил Кабаиванов стана още по-сложно.
До обяд беше безценен градоначалник - невинна жертва на прокурорска гонка, следобед - политически маргинал, закопал СДС в историческото дъно от 1,2 на сто. Зависи кого попиташ в Реформаторския блок.
Най-големият майтап дойде след третото самоопровержение за деня - Блокът бил дал подкрепа за Кабаиванов още преди месец, обаче никой не разбрал - дори самите депутати от Блока.
Още по-мътно е положението във Варна, където СДС вече играе за втори мандат на десния си конкурент Иван Портних, докато ДСБ издигна собствен кандидат; в Пловдив - където местната десница хареса не друг, а отцепника от ГЕРБ Здравко Димитров; в Свищов - където ДБГ ще агитира против "общата реформаторска" номинация на Станислав Благов с аргумента, че е приближен на Величко Адамов и т.н.
Едва ли Реформаторите могат да очакват мощни електорални притоци, ако продължават да залагат на кисела агитация в стил "Ще гласувам с отвращение". Май по-страшното от загубените избори е загубената физиономия.
