Някои професии не са просто работа, те са призвание. Може да звучи изтъркано, надуто или префърцунено, но е така. Иначе могат да се случат откровено чудовищни неща и случаят с дома за стари хора с деменция в Пловдив само ни напомня за това.
Един скрит смартфон успява да запише безумно грозната картина на насилие, агресия, обиди и отчаяние спрямо пациент на дома.
И това далеч не е първият подобен случай или първият дом, в който униженията спрямо възрастните и болни хора се случват. Нима до съвсем скоро не говорихме за дома в Горно Косово, където ставаха приблизително същите неща, та дори и при по-лоши условия?
По случая вече се води разследване, а днес се разбра, че ще има уволнения на замесените хора. След репортажа на Нова телевизия от мястото никой не се е и съмнявал, че уволнения ще има. Както и едва ли някой се съмнява, че до седмица-две ще сме забравили пак както за случая, така и за пациентите в подобни домове.
Откровено казано, предпочитаме да не се сещаме за тях - за тъжното им старо съществуване под грижите на лекари, сестри и санитари, които може и да не са особено мили или любящи. Които може да са пропити със злоба, гняв, собствено отчаяние и садизъм.
Дори и само половината от отправените обвинения в тези два случая - от Пловдив и от Горно Косово - да са верни, пак говорим за едно чудовищно отношение, неприемливо дори спрямо затворници и военнопленници.
Лесно е тук човек да поеме по пътя на гнева. Цялата ситуация изглежда безумно и антихуманно, още повече, че тук става въпрос за хора, чиято професия е да се грижат за пациентите, да ги обгрижват и да отговарят за благосъстоянието им.
Колко прегорял професионално трябва да си, за да подходиш по такъв ужасен начин спрямо някой беззащитен човек, който разчита на теб за елементарните си нужди като хранене и къпане? Къде точно се губи линията на човечността в една такава ситуация?
У нас вече сме ставали свидетели на редица такива случаи, в които потърпевши не са само възрастни хора, но също така деца и дори бебета.
И очевидно това да се грижиш за други човешки същества, особено такива, които са слаби и беззащитни (а също така често и опърничави и трудни за работа) не е за всеки.
Никой не отрича, че това е изключително изтощителна работа - както физически, така и емоционално.
Да гледаш чуждите болка и страдание и да оцелееш чисто човешки след това, не е нещо, което е по силите на всеки. Ти трябва да помагаш за чисто физиологическите им нужди и понякога да търпиш хора със съвсем не лек характер, които обаче пък зависят от теб. При това често за не особено добри пари.
Дори и това да се прескочи, ти виждаш как тези старци, за които се грижиш, умират един след друг, за да дойдат на тяхно място нови. И в един момент е лесно да се пречупиш.
Какво обаче може да се направи тогава, за да се отсеят онези, които няма да го направят и ще запазят човешкото у себе си?
Дали това да са психотестове на всеки няколко години, които да определят кога тази работа вече не е подходяща за теб? Но пък не е и като да липсват "втори начини" как се минават у нас психотестове.
Или пък да заложим на пазарното решение - домовете с лоши грижи и подобно отвратително отношение към пациентите постепенно сами ще отпаднат заради липса на клиенти? Само че от общината в Пловдив обясняват, че срещу конкретния дом нито има подадени оплаквания, нито проверките са показали някакви проблеми. Напротив, дори е имало чакащи за настаняване...
Или да минем на варианта Big Brother, в който камери ще следят зорко за поведението и на медицинския персонал, и на пациентите? Идея, която може да открие цял нов набор от проблеми с личното пространство... Дали обаче в подобни ситуации то е толкова ценно?
Професионалистите тук са кът и на повечето места се работи... с каквото има налично. В такъв момент е по-добре да има контрол, който излиза извън периодичните проверки на някой общински служител.
Когато моралът на един човек е охладнял дотолкова, че да започне да се отнася към слаби и болни хора с жестокост, може би това е пътят за превенция на подобни грозни ситуации.
Все пак границите на приетото и на морала са условни и лични за всеки, но това да знаеш, че във всеки един момент някой клиент може да следи как се отнасяш с близките му, може да е факторът, който уравновесява нещата.
И не, това решение далеч не е перфектно. Но никоя ситуация, в която вече си загубил човечността, не е.
