Ние ги хващаме, те ги пускат. Ама и да не ги пуснат, няма къде да ги денем. Пък и нали не са ВИП, дето все разни съдии ги оправдават, а Европейската комисия пише доклади и нарежда заплахи.
Надали това е мотивът на управляващото мнозинство, което отложи проблема с теснотията в затворите за следващите 6 години. А той предизвиква не само възмущение от разни европейски оценители, но и осъдителни присъди за България в Страсбург - заради нарушаване на човешките права.
По-важното е, че блянът "независима съдебна система" остава без покритие, когато дойде следващата стъпка - наказанието да бъде изпълнено. Тоест ефективното му изтърпяване зад решетките.
Все пак, ГЕРБ успокояват, че догодина може да се строят затвори на принципа на публично-частното партньорство (на тоя принцип ги строим от има-няма пет години). Заместник-правосъдният министър Пламен Георгиев обеща нови затворнически общежития от закрит тип, макар и без екстрата интимни стаи.
Като в Дядовата ръкавичка живеят осъдените на лишаване от свобода у нас - тясно им е, разполагат средно с около 2.5 кв. м (вместо изискваните по европейски норматив поне 4 кв. м), а 70 млн. лева за нов затвор все не се намират. Макар че парите за музея на тоталитарното изкуство (23 млн. лева без ДДС) и за т.нар. БГ Лувър (27 млн. евро) правят даже повече.
Но защо да се бърза? Бездруго осъдителните присъди у нас падат при обжалване и евентуалните затворници стават оневинени граждани. Отлагането на целта - нов затвор, за по-нататък, означава, че или има някакво негласно споразумение, че затворът не е ефикасна наказателна мярка, или властта не планира осъдителните присъди да се увеличат, както настоява Европейската комисия.
Пък и наред е друг приоритет. На депутатите отдавна са им тесни банките в парламента. И те искат да се разширят - в сградата на бившия партиен дом. Едни решетки ги делят.