"Пандемията от коронавируса е бедствие, чиито въздействие и ефекти ще продължат още много дълго." Думите на генералния директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус отекват високо и ясно на фона на това, което се случва в последните седмици на много места по света - крачка назад към правилата за социална дистанция и задължителното носене на маски.
Липсата на солиден спад в новите случаи на COVID-19 през лятото безспорно е лошата новина, която ни говори, че можем да очакваме наистина тежка есен и зима.
На фона на продължаващата пандемия, ще се завърнат и типичните грипове, зимни вируси и т.н., които ще направят проследяването на заразата в пъти по-сложно. Когато коронавирусът удари Европа, тук излизахме вече от традиционния грипен сезон. А сега си представете двете заедно комбинирани.
Ще има нужда от много повече тестове, докато се разбере човек от коронавирус ли е засегнат, или просто има обикновен грип. Ще отнеме повече време и ще изисква в пъти повече усилия.
А междувременно COVID ще продължи да мутира. Надеждата е, че тези мутации у вируса ще го направят по-безопасен за хората. Практиката досега обаче показва, че този вирус не се интересува особено от човешките надежди.
Пандемията вече е убила над 600 хил. души при регистрирани над 17 милиона случая на заразата. Съвсем не е сигурно, че човек може да си изгради ясен и траен имунитет срещу заразата, нито какви са по-сериозните щети, които може тя да нанесе на човешкия организъм.
Знаем ли с колко години евентуално едно преболедуване на коронавируса може да скъси човешкия живот? Това тепърва предстои да се види като ефект.
И това е само от "първата вълна". Какво ще стане ако дойде втора, както все повече специалисти са сигурни, че ще се случи?
Едно е ясно отсега - второ подобно масово затваряне и изолиране едва ли ще има, освен ако нещата не се влошат наистина, наистина, наистина много - до момент на пречупване, тотално претоварване на болниците и сбъдване на най-мрачните прогнози на ген. Мутафчийски и новия здравен министър Костадин Ангелов за "чували за трупове" и "яко мрене".
Времето за затваряне у дома отмина. Колкото можеше да се седи по къщите, да се блокира работата на бизнесите и да се пазим всячески от вируса, можеше. Отново това просто вече няма как да се случи в същия вид.
Имаше момент, в който можеше и това да сработи, но, уви, не можа. Дали защото мерките бяха отпуснати твърде рано, или защото така и не бяха затворени границите (до последно през май си "внасяхме" болни от Холандия и Турция), няма да може да се каже със сигурност още дълго време. Вирусът не беше овладян и сега регистрираме доста повече болни всеки ден.
Въпросът обаче е, че ако ситуацията се влоши, не можем и да оставим нещата на самотек, сякаш няма опасна зараза, която продължава да взима жертви на ежедневна база. Ако с настъпването на есента се увеличи рязко броят на заразените, логично ще е да помислим за това как може да се ограничат социалните контакти.
Хоум офисът на много места се доказа като работеща алтернатива за много фирми и ако те могат да си го позволят, тогава работата от вкъщи или поне частичната такава ще е добра алтернатива на наблъскания градски транспорт, та бил той и със задължителни маски.
Различните заведения, кръчми и ресторанти най-вероятно няма да спрат, просто защото не могат да си го позволят вече.
Те трябва да се подготвят за намалени обороти, както и за далеч по-стриктно спазване на правилата за хигиена и чистота. Така че отсега се пригответе за шеги от сорта, че най-добрите кръчми отново ще миришат на спирт.
В такива моменти логично следствие може да бъде повишаването на цените на услугите - когато по-малко хора излизат навън за по кафе, да се подстрижат и т.н., очаквано цената на единичната услуга се увеличава. А на фона на задаващата се икономическа криза, стресът върху бизнеса като цяло ще е неминуем.
Социалната дистанция може да се превърне в норма - ръкувания с лакът, без прегръдки, без демонстрации на близост... Едва ли някой е готов отново да се затвори вкъщи, без да общува с хора навън. Затова и личната разумност в това как да осъществяваме контактите си ще мине на преден план.
С други думи - ще подбираме с кого да общуваме лично, как да провеждаме личните си срещи и т.н.
И в случая най-важния урок, който може да се наложи да научим, е, че собственото здраве е преди всичко лична отговорност. Ако сами не изберем да пазим здравето си и това на близките си, никой - нито държава, нито СЗО, може да ни помогне. Евентуално някоя по-висша сила, стига човек да вярва в това.
И да, всичко това написано, е само един възможен сценарий. Просто е доста вероятно изглеждащ към момента сценарий, който е опасно да пренебрегнем.
Както казват Старките от любимия сериал "Игра на тронове", "Зимата идва". И е добре да се приготвим за нея.
