Преди около три седмици нямаше как да не изкажем известно възхищение от председателя на Националния оперативен щаб и начинът, по който в здравната криза именно той изпъкна като така необходимата фигура-обединител.
Ген.-майор Венцислав Мутафчийски успя да вдъхне уважение в слушателите си в момент, в който политиците се провалиха в тази задача и разединиха българите с дрязгите и излишните си злободневни спорове.
След двадесетина дена на мястото на авторитетното поведение на генерала до голяма степен се настаниха досада, нетърпение и дори откровен сарказъм.
Да, разбира се, той е подложен на огромен натиск и стрес и всички очи са вперени в него. Той е запратен в цикъл от недоспиване, сутрешни брифинги, неспираща лавина от информация и работа по дейностите, които оперативният щаб върши ежедневно и които остават скрити за окото на обикновения зрител.
Няма как да не признаем и че въпросите на някои журналисти определено озадачават със своята неинформираност и липса на логика. Дали комарите могат да разнесат заразата от коронавирус и дали прекараният сезонен грип създава имунитет срещу COVID-19 са "загадки", които намират своя отговор при елементарна справка в Google. Последната тенденция е тези питания да се представят като "въпрос от наш читател", сякаш това оправдава глупостта им.
Ген. Мутафчийски и щабът обаче позволиха подобни въпроси да превърнат брифингите в нещо, което повече напомня диктовката за нивото на река Дунав в сантиметри, отколкото информационен панел около последните новини за пандемията.
Статистика колко заразени, смъртни случаи и излекувани регистрираме в България има в сайта на Министерството на здравеопазването и в редица международни сайтове. Всеки, който следи ситуацията, вече си е създал навика да проверява поне една такава страница ежедневно, за да е "в крак" със събитията.
Истински ценна на брифингите не е сухата статистика, а въпросите, които възникват след нея.
Именно тук поведението на ген. Мутафчийски започна да преминава от служебно-вежливо в грубо и твърде дистанцирано от темите, които вълнуват човека пред екрана. Военен е, оправдават го някои негови почитатели. Изморен и изнервен е, допълват други.
Само че отказът да се отговори на все повече въпроси действа изключително отблъскващо, а прекъсването на брифинги с аргумента, че някъде из страната има лаборатория за откриване и лентичка за рязане, причинява непоправими пукнатини в уважението към оперативния щаб, което в момента е жизненоважно да се запази на високо ниво.
Допълнителни щети нанася и сарказмът, който председателят на щаба демонстрира. Подигравките, че все още не класифицирали заразените по зодии са друг пример за излишен хаплив хумор - факт е, че на места е установена връзка между кръвната група и заболеваемостта от коронавирус. Нека оставим на специалистите да докажат дали става въпрос за случайност, или за странна медицинска закономерност.
Най-важното е докато чакаме пика на епидемията от COVID-19 в България, оперативният щаб, начело с ген. Мутафчийски, да не допуска повече да бъде обхващан от пандемия от досада.
Отнема не повече от няколко секунди да парираш глупав въпрос или да го удостоиш все пак с отговор с "Да" или "Не". Не се губят много ценни минути от брифинга с кратки, но ясни обяснения като това, че грипът не носи имунитет от коронавирус, и че комарите не разнасят заразата.
Задачата на ген. Мутафчийски и колегите му не е да хокат и да се държат с журналисти и зрители като с непослушни и недоразбрали деца, а да успокоят българите, че кризата е под контрол и че има специалисти, които доколкото могат - контролират ситуацията.
Вместо това началникът на щаба се върти на стола си, мръщи се и маха с ръка на неприятните питания или тези, които приема за безсмислени, и така губи доверието дори и на хора, които имаха безрезервна вяра в думите му.
А ако това доверие изчезне, мрачните прогнози за претъпкани болници, мъчителен медицински триаж и камиони с трупове са последното, което ще го върне обратно.
