Нямаше да сме в България, ако електронните рецепти за лекарства наистина бяха заместили напълно хартиените от 1 май. Все пак се намираме в рая на бумащината и бюрокрацията и подобни революции не минават хич леко.
Министерството на здравеопазването предостави достатъчно недомислено и проблематично решение, което лесно да може да бъде оборено, а лекарите и съсловната им организация - Българският лекарски съюз, напълно според очакванията, дадоха сериозен отпор.
От миналата година, след десетилетие протакане и откровен саботаж от всички заинтересовани страни, начело с институциите, етап първи от дигиталната ера най-накрая застигна и българската здравна система - лекарствата, които се плащат от здравната каса, се изписват само на електронни рецепти.
Данните се вкарват в Националната здравно-информационна система от лекарите, а пациентите получават срещу ЕГН медикаментите си в аптеката. Лесно, просто, чисто.
Етап две, който се оказва доста по-проблематичен, предвиждаше също от миналата година - при това след отлагане - електронно да се изписват абсолютно всички медикаменти с рецепта, т.е. и тези, които пациентите плащат от джоба си.
Електронната рецепта освен повече удобство и сигурност, дава най-вече възможност за много по-добър контрол на пазара и в система, в която такъв почти липсва. При хартиените рецепти на свободна продажба няма почти никаква проследимост кой лекар какво лекарство е отпуснал, на кого и защо.
Няма такава и при отпускането им в аптеките, които масово продават медикаменти по лекарско предписание без рецепта.
Когато това мине в електронен вариант, всяко изписано лекарство фигурира в електронното досие на пациента. Така терапията му е проследима.
От една страна, това е добре за другите медици, които ще лекуват същия пациент след това от други неща, а от дргуа - за здравните власти, които за пръв път биха могли да добият по-детайлна представа какво и как се предписва извън платените от НЗОК медикаменти - от антибиотици и по-сериозни обезболяващи до всевъзможни препарати за хронични болести, които по една или друга причина не се поемат от обществения фонд.
А те изобщо не са малко. Пазарът на лекарства у нас е за над 4 млрд. лв. и само около една четвърт от тях се плащат от НЗОК. През аптеките се минават около две трети от тези средства, докато останалите се купуват от болниците.
И макар добавките и лекарствата без рецепта да формират продажби за около 1,2 млрд. лв., на препаратите с рецепта, но не по линия на НЗОК, остава доста сериозен дял.
Е-рецептата обаче беше отложена през 2021 г. от служебния здравен министър Стойчо Кацаров, а мотивът беше, че не всички участници - най-вече лекари, които не работят със здравната каса и не ползват софтуера ѝ, както и някои болници, са готови за е-рецепти. Така се създавала опасността някои пациенти да останат без медикаментите си.
Почти година по-късно се оказа, че системата все още не е готова и МЗ отново реши да отложи електронните рецепти за неизвестен срок, защото във ведомството са постъпили 74 становища и препоръки по въпроса и министерството има нужда от време да ги разгледа.
Най-сериозния отпор традиционно дадоха от Българския лекарски съюз. Оттам обявиха, че настояват възможността за хартиен носител да остане и след 1 май, а искането беше подкрепено в анкета от 90% членовете на съсловната организация.
Мотивите бяха, че електронни рецепти няма как да предписват медиците, които ходят на домашни посещения, включително спешна помощ, тъй като няма мобилно приложение, което да позволява това.
Проблем продължава да е изписването на препарати в болници, тъй като за е-рецепта трябва да се ходи на регистратура, например. Електронна рецепта не може да се издава на бежанци, които нямат ЕГН в България, както и на туристи. Освен това, споделиха лекари пред медиите, възрастните пациенти обичали да си имат хартия, с която да сверяват терапията си.
От БЛС настояха медиците да могат да издават хартиена рецепта, а данните от нея да се въвеждат в електронната система от фармацевтите в аптеките.
От съсловната организация на лекарите твърдят също така, че новата система не решава един от основните проблеми - отпускането на лекарства без нужната рецепта в аптеките, т.е. води до абсурдната ситуация пациентът да не може да получи от лекаря си е-рецепта във всички случаи, но да може безпроблемно да си вземе лекарства без никакъв документ от аптека.
От Българския зъболекарски съюз също са против, тъй като много стоматолози изобщо не работят със здравната каса и нямат нужния софтуер и няма как да изписват терапия на пациентите си.
Част от доводите звучат логично, друга част - не особено.
Очевидно е, че има медици, на които просто им е по-лесно да си карат по стария начин, а вероятно има и такива, които биха предпочели рецептите им да не са на показ за институциите.
Но част от огромната съпротива увисва доста на фона на издадените без особени проблеми по линия на НЗОК 15 млн. е-рецепти за една година, най-вече на възрастни хора и без да си сверяват в хартийката.
Но лекарите са прави за едно - ако искаш да вкараш ред, който да се спазва, трябва да осигуриш и адекватните алтернативи.
Защото наистина няма как джипита и педиатри да ходят по домовете на пациентите си с компютри и електронен подпис, няма как всевъзможни изключения като бежанци да не са включени, и очевидно - няма как да прокараш подобна промяна без консултации със засегнатите страни.
Щом за поправка, готвена с години, МЗ е бомбардирано с 74 становища, очевидно цяла година е пропуснало да напомни и обясни какво се задава, да си получи становищата предварително и да изчисти пропуските овреме.
И предвид традицията, нищо чудно да прекара в безтегловност и оглушки поредната отсрочка.
