Първото правителство от над 10 години насам, което започва мандата си с положителни оценки, по-високи от отрицателните - Кирил Петков трябва да е доволен от последните социологически проучвания.
Добрият рейтинг на кабинета му, комбиниран с това, че формацията, на която е лидер, продължава да държи първото място в проучванията на социолозите вероятно са причина човек да си отдъхне малко, при това след два напрегнати месеца начело на държавата.
Проблемът е, че този положителен резултат от проучванията крие колко крехки са основите на сегашната власт и колко лесно може да се срути цялата кула от обещания за промяна на "Продължаваме промяната".
Основната заплаха за ПП в никакъв случай не е опозицията. До момента опитите на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" да отправят атаки към управляващите и да ги описват като една млада и твърде неопитна формация с наистина неясни идеи за политиката все още не са дали резултати, макар подобни коментари далеч да не са безпочвени.
Идеята за младата промяна успява засега да държи ниво и макар да се поочука за тези два месеца на власт, произвеждайки крайно необмислени изказвания, гафове с етикета и обикновени глупости, ПП се радват на това да са първа политическа сила, при това със значителна преднина пред вторите ГЕРБ.
Истинските притеснения, които трябва да имат Кирил Петков и Асен Василев за властта си, се коренят в ярката нестабилност на собствената им формация.
Защото, независимо дали го осъзнаваме, или не, властта в момента е къща от карти, която се крепи на няколко фактора.
На практика най-големият щит за тях в момента е фактът, че никой у нас не иска нови избори. От една страна, хората просто са уморени от избори и дори самата мисъл за това ще накара мнозина да преглътнат някоя и друга издънка на новия премиер и неговите министри или депутатите от формацията му.
С други думи - хората са готови да простят много повече от обикновено и просто да критикуват, да правят мемета и да пускат шеги, отколкото да настояват за незабавна смяна на властта. Въпросът е, че в един момент този картбланш ще свърши.
Помага и фактът, че все още масата възприема Кирил Петков и правителството му като продължители на волята на президента Румен Радев - политикът с вероятно най-голяма тежест у нас в момента.
За сметка на това обаче вече се видяха някои теми на разделение между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, а проучването на "Алфа Рисърч" показва, че обществото е по-скоро склонно да заеме позицията на държавния глава, отколкото на премиера.
Въпросът обаче е какво ще се случи, ако тези два "предпазни механизма" за имиджа на ПП започнат да не работят вече? Защото все в един момент това ще стане.
Още повече - макар рейтингът за правителството до момента да е положителен, притеснителен факт в случая идва от по-дълбокото вглеждане в оценките за самия подход на кабинета. Твърде високи стойности се наблюдават в проучването на "Алфа Рисърч" по твърдения, според които министрите са некомпетентни, а настоящата власт не може да се откъсне от зависимостта си от определени хора.
Като добавим към целия този микс и всички негативи, които властта у нас може да събере от външната си политика и критиките, че страната ни не подхожда достатъчно проактивно и с търсене на националния интерес, това може да се окаже още един удар за сегашните управляващи.
За да стигнем и до реалния дълбок проблем за самата формация "Продължаваме промяната" - тя не е партия, а коалиция от няколко микропартии, които просто бяха използвани за ракети носители на новия политически проект.
Съответно все още ПП нямат твърд електорат, на който да могат да разчитат в краен случай да ги спасява, нямат местни структури, които да са калени в поне няколко вота и да знаят как се организира предизборна кампания, нямат и все още утвърдени лица, на чиято лична харизма да могат да разчитат.
Вместо това има едни млади и зелени депутати и министри, които на моменти все още не се оправят в сложната политическа среда и говорят за "просто Киро" или разхождат детски колички по трибуната в пленарна зала в опит да илюстрират някаква теза за краха на предишната власт.
А най-лошото от всичко е, че по нищо не личи и да се работи по решаването на всички тези въпроси. Ако това е наистина така, то подобно отношение към самата власт е направо безотговорно и отваря възможност за безкрайно много капани пред сегашните управляващи. Капани, които те сами са си заложили.
Кирил Петков и хората му трябва да се вземат в ръце и да започнат да адресират проблемите, които ги правят нестабилни, защото от нестабилност до ненадеждност крачката е съвсем малка.
