Този път историята е лична. Съвсем наскоро, буквално преди дни, се наложи да работя от вкъщи. Случи се и моята майка да е наоколо в този ден. Тя в никакъв случай не се интересува от политика, убеден съм, че дори не знае кой ни е премиер в момента, но пък е доста активна в социалните мрежи.
Та, седя си аз и си работя на компютъра, докато в един момент не нахлува в стаята. Видимо притеснена, с насълзени очи и трепереща ръка ми бута телефон пред очите и пита: "Вярно ли е това?"
Съвсем естествено се притесних. Нещо трябва да се е случило.
На екрана обаче виждам да се появява една говореща глава, която обяви ПОТРЕСАВАЩА НОВИНА. От НАТО били обявили създаването на коалиция на желаещите държави за изпращане на войски в Украйна. България със сигурност щяла да влезе в нея, а мобилизацията започва от 11 юли.
Ама кой от НАТО е обявил тази новина? Ама кога е станало? Къде е станало? Кой потвърдил, кой не потвърдил, някакви източници? Нищо.
Говорещата глава - тя и само тя - има неоспоримата информация и в рамките на десетина минути избълва един куп глупости, включително, че трябва да се готвим да получаваме "призовки" за мобилизация, защото американците ще ни пращат за пушечно месо в Украйна.
Майка ми, която наскоро навърши 70 години, чула това и директно ме отписала. Пък после аз се чудя как да я успокоявам и уча да бъде критична и да не вярва на всяка елементарна глупост. Като нея обаче има много. Самото видео беше получило хиляди харесвания и стотици споделяния.
Тоест минало е през новинарския поток на безброй хора на всякакви възрасти, които попиват безкритично всяка глупост от подобни говорещи глави.
Някои от тях имат наглостта да се наричат "експерти" и "анализатори" и се появяват чат-пат в това си качество в някоя телевизия. По-авторитетно звучащите получават дори национален ефир, докато останалите ги викат предимно из маргиналните кабеларки. Други пък са "писатели" и използват всяка възможност да си пробутват тъжните литературни напъни, като плашат жениците.
Това са говорещите глави, които единствени могат да ви покажат ИСТИНАТА, и ви призовават да се събудите.
Реалността е, че всъщност те се хранят от невежеството. Колкото по-шумни и цветисти са, толкова по-лесно привличат публика.
Възползват се от парадокса на социалните мрежи - макар и достъпът до информация да е все по-лесен, в крайна сметка се получава така, че хората вместо да бъдат по-информирани, всъщност стават все по-невежи и залети от непрекъснат поток информация в пространство, където емоцията и профанизмът надделяват над разума.
Тъжната реалност, е че се формира една съществена безкритична маса с готовност да вярва в елементарен популизъм, демагогия, "инфуенсване" и фалшиви новини от дезинформационни кампании.
Процесът е глобален, но в България се утежнява допълнително от системната ерозия на авторитета и доверието у всички традиционни медии, държавни институции и политически елит.
В добавка войната в Украйна също спомогна за задълбочаване на вече съществуващите разделения в обществото ни. Проблемът за нас не е толкова в самия конфликт, който сам по себе си е ужасяващ, а по-скоро в начина, по който функционира обществото.
Здравите, демократични общности би трябвало да реагират на базата на дебати и чрез търсене на компромисен консенсус. Тук обаче надделява емоцията.
От години външни сили я експлоатират, чоплейки съществуващите разделения, за да бъде в крайна сметка оронено доверието в демокрацията като цяло и българите да загубят изобщо представа за това какво е истина и какво не.
Нека само си припомним за агресивната реторика на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова или дори начина, по който във Facebook руското посолство канализира посланията си към точно определени хора и блокира всички останали коментари в страницата си.
След като от "Драган Цанков" 28 си имат техен фаворит в парламента ни - помним изказването на Митрофанова за кого би гласувала, ако бе български гражданин, както и кого бе поканила на прием в посолството наскоро - тогава защо да нямат и един верен набор от рупори в социалните мрежи?
Очевидно сега на дневен ред е сплашването, че масово ще бъдат мобилизирани българи да се бият на фронта в Украйна.
Веднъж спусната, опорната точка сама си проправя път лавинообразно към хората като се започне на най-високо ниво от изказванията на президента и тези на някои парламентарно представени партии, мине се през приятелски настроените медии и "анализатори" и се стигне до хилядите тролски профили и страници в социалните мрежи.
Духът е изпуснат от бутилката и знайни и незнайни сайтове вече си позволяват да съчиняват директни цитати от Митрофанова, които са толкова абсурдни, че даже от профила на руското посолство във Facebook трябваше да публикуват предупреждение към хората да не вярват на всяка тъпотия.
Крайната цел обаче си остава същата - да се използват всички възможни официални и неофициални канали, така че да се насажда идеята, че България е употребена, зависима и едва ли не буквално управлявана като кукла на конци от Запада.
Нещо, което съвсем не е така.