Никога в историята на България от Освобождението насам не се е гласувало три пъти за парламент в рамките на една календарна година. Ако това се случи през 2021 г., ще е своеобразен антирекорд.
Точно с това плашат някои политици, за да се намери по-бързо изход от политическата криза - т.е. да бъде одобрен кабинет в рамките на трите мандата за съставяне на Министерски съвет, които президентът Румен Радев има право да връчи, преди да се насочим пак към урните.
Едни плашат с изборите, за да получат подкрепа за предложения от тях кабинет без излишно бавене и условия. Други плашат с избори, за да подсилят своите позиции и да получат желаните отстъпки. Трети плашат с избори, за да намекнат за слабостите на опонентите си.
Пита ли обаче някой българските граждани дали за трети път тази година им се гласува за Народно събрание?
Българските граждани, които и без това не проявяват особен интерес към политиката у нас и не са особено активни на избори, а какво остава през лятото, по време на пандемия и/или твърде често. Познати и като "народа". Наричани от други "суверена", макар под второто по-често да се разбира 25%, гласували за една политическа сила през юли...
Социологическите агенции това правят - питат. Две проучвания бяха публикувани тази седмица - на "Маркет линкс" и Изследователски център "Тренд", като те разглеждат именно въпросите за нагласите към предсрочен вот и евентуалните резултати от такъв.
Според изследването на "Маркет линкс" заявилите готовност да гласуват спадат с 10% в сравнение с предишно сходно допитване и сега само 48 от анкетираните са решили да гласуват при евентуален нов вот.
Когато се сравни готовността за гласуване с реалната избирателна активност през юли, логично е да предположим, че е много възможно още по-малко българи да гласуват през есента.
Огромен фактор ще бъдат и евентуални нови ограничения при четвърта вълна на COVID-19, за каквато вече чуваме от редица места. Ново затваряне, било то само на училища и определени бизнеси, може да повлияе на желанието на българите да дадат своя глас.
Забележимо повишаване на случаите пък може да засили притесненията от събиране пред избирателните секции. Кое ще надделеее - притеснението за здравето или желанието да упражниш правото си на глас?
Макар че последната година и половина ни научи, че за мнозина притесненията за здравето понякога са по-слаби от желанието за екскурзия, вечерно напиване или следобедно кафенце.
Като фактор с възможно влияние върху активността на нов предсрочен вот, за който обаче може само да се спекулира, е и неизбежното разочарование, което ще се появи от евентуален неуспех в излъчването на кабинет в този парламент.
За гражданите/народа/суверена няма как да е все тая и че отново ще бъдат дадени няколко десетки милиона. Дори харченето на публичен ресурс, събран от собствените ни джобове, за организиране на избори след избори не ни прави по-активни.
На теория обаче ще направи държавата малко по-бедна, тъй като тези пари иначе биха могли да отидат за друго. Мерки в подкрепа на бизнеса? Социални такива в подкрепа на засегнатите от пандемията? За справяне с евентуална нова вълна?
Изследванията на "Тренд" и "Маркет линкс" имат един сходен извод - нови избори не биха променили състава на следващ парламент, макар на пръв поглед да са възможни леки размествания в позициите. Те обаче няма така остро да разбъркат разпределението на депутатските мандати, че да станат възможни (или по-лесни) определени коалиции в следващ парламент.
Ако изобщо се търси коалиция, защото към момента на дневен ред е принципът е търсене на подкрепа без даване на постове.
А отвъд желанието на гражданите/народа/суверена, е това и на самите партии. ИТН уверено използват заплахата с нов избор като инструмент за натиск за получаване на необходимата им подкрепа, очевидно спокойни за своето място в следващия парламент.
ГЕРБ разполагат с финансовия ресурс за нов вот, но едва ли избори наесен ще ги изкарат от парламентарната изолация, в която са в момента, така че за тях изборите биха били просто излишен харч.
Корнелия Нинова и БСП също не искат да харчат излишно и вече изявиха готовност дори да предложат одобрявания според социолозите служебен кабинет на Стефан Янев за редовен, вместо свой собствен, само и само да не се стига до нов вот.
ДПС си има твърд електорат, а благодарение на това по-ниска избирателна активност, каквато евентуално може да се очаква, може само да засили присъствието им в парламента.
Риск има пред "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме", чиито позиции, поведение и отстъпки в преговорите с "Има такъв народ" в момента се гледат под лупа от избирателите им. Да не говорим и за това колко скъпо би им дошла нова кампания.
Специално ИБНИ имат какво да губят от нови избори, тъй като социологическите проучвания имат дават по-малък резултат днес и ги поставят по-близко (по лошия начин) до 4-процентната граница.
С други думи, не нови предсрочни избори ще решат предизвикателствата пред "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се.БГ! Ние идваме" и евентуално БСП за достигане до консенсус. Нито пък ще променят ситуацията за ГЕРБ.
Трети парламентарни избори тази година е по-вероятно да ни върнат в изходната позиция от след 11 юли, като единственото по-различно ще е дали политическите сили ще са помъдрели и по-спокойни в търсене на изход от политическата криза.
Защото, ще прощават, ама над главите на всички ни тегне сянката на потенциални други кризи, които би ни се искало някой поне да се опита да предотврати.
