Българското Черноморие е толкова далеч от Синия флаг, колкото е Слънчев бряг от Санторини. И ще се отдалечи още повече - доколкото това е възможно, с дружното бездействие, чакане на разпореждане "отгоре" и "поемане на отговорност" по предотвратяване на екологичната катастрофа, задаваща се от тоновете азотни торове, които заседналият VERA SU край Камен бряг е на път да изсипе в морето.
Корабът с турско-азербейджански екипаж, натоварен с над 3000 тона азотни торове по курс от Украйна към Варна, се вряза в скалите край защитената местност Яйлата на 20 септември.
Подобно събитие е сред най-сложните за отреагиране в България, тъй като изисква координация между купища структури, дирекции и управления, за които принципно е непосилно да свършат нещо качествено и в срок дори в рамките на собствените се компетенции, камо ли заедно да вземат и изпълнят решение в синхрон.
След седмица изчакване и тупане на топката се стигна до традиционния държавнически маниер: нареждане отгоре - лично от премиера, който е бил запознат с проблема с обаждане от депутат, докато купищата калинки по веригата си траят.
Става дума за истинска опасност от екологична катастрофа в морето от Калиакра до Резово и се предполага, че въпросът следва да се реши по установен институционален ред, а не в последния момент по пряката линия депутат-премиер.
Първоначално всичко изглеждаше под контрол. "Аварийно-спасителна дейност" обяви, че причина за засядането са неадекватните действия на екипажа, който два часа държал курс към скалите, докато корабът не се врязал в тях.
Първите водолазни огледи показаха пробойни по корпуса, но без опасни течове. Обичайно сред първите реагирали беше прокуратурата - районната в Добрич започна проверка за евентуално престъпление против транспорта, но това отдавна не е повод за безпокойство за когото и да било.
Временно изпълняващият длъжностите капитан на пристанище Варна и директор на дирекция "Морска администрация" в града Валентин Джамбазов издаде заповед към собственика на кораба, с която отпусна лежерния срок до 15 октомври, за да бъде изтеглен плавателният съд от защитената местност.
Намесиха се и структурите на министерството на екологията - Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна и Регионалната лаборатория към агенцията по околната среда, които взеха проби от водите край кораба и докладваха, че експресният анализ не сочи замърсяване.
Чиновническото спокойствие обаче полека-лека беше нарушено, тъй като 5 дни от началото на безвремието край Камен бряг огледите на водолази-доброволци показаха опасни течове от кораба, а на сцената излязоха депутатите от последния парламент Борислав Сандов и Албена Симеонова от "Зелено движение", част от "Демократична България". Те също взеха проби и призоваха за спешни действия, тъй като корабът вече беше наклонен, а прогнозата е за бурно време, което ще затрудни обезопасяването на товара му и ще създаде риск от разлив и дори разцепване.
Азотни торове в морето биха подхранили засилен цъфтеж на водорасли, което пък може да доведе до измиране на рибата, която не може да диша и да се храни в подобна среда. При изпускане на целия товар катастрофата може да стигне и до Южното Черноморие.
"Най-добре е да взривим рифа, за да изтеглим кораба", е била сред напредничавите идеи за решение на проблема, родена от зам.-областния управител на Добрич Здравко Здравков, твърди Сандов във Фейсбук. "Дали този човек е гледал какво се случи в Бейрут наскоро от взрив на такива торове на пристанището?", допълни депутатът с което и мотивира защо е стигнал до телефонен разговор най-високо - първо с министъра на околната среда, а след това и с премиера: "осъзнавайки какво е нивото на управлението на институции на местно ниво".
В резултат служебният премиер Стефан Янев нареди спешна акция за разтоварване на кораба. Ден по-късно министърът на транспорта Христо Алексиев отмени заповедта, с която собственикът на кораба трябваше да го изтегли, нареди компетентните държавни структури да започнат незабавни действия по освобождаване на VЕRА SU и командирова шефа на агенция "Морска администрация" да ръководи лично процеса.
Последващи анализи на "Басейнова дирекция" също потвърдиха замърсяване.
Спасителната акция обаче съвсем не започна добре - азотната тор се сипеше в морето от кофата, която трябваше да я прехвърля към друг съд, който да я пренесе на безопасно място, а самата евакуираща баржа също заседна.
Вероятно така става в бурно море и на пожар.
"Спасяването" продължи половин ден, след което беше спряно от министерството на околната среда, тъй като "Морска администрация" разтоварва уреята по начин, който няма нищо общо със съгласувания по-рано с МОСВ. Вместо да се сипе с кофа над морето, азотната тор е трябвало първо да бъде опакована в денкове, обясняват от министерството как ситуацията се върна на изходната си точка.
В крайна сметка се оказа, че у нас изобщо няма разписан протокол за действие в подобни случаи. Затова и всеки мята картофа на следващия, а когато силно замириса на тор, министър Христо Алексиев обяви, че е призовал на помощ фирмата на свой приятел-холандец за помага. Явно въпреки наличието на брегова линия и десетки дирекции-пристани на хиляди калинки, България не е успяла да развие елементарно ноу-хау по вадене на опасен товар от морето.
Дори холандецът да помогне, основният проблем си стои с пълна сила. И той не е дори толкова в окупирането на управлението и администрацията от безпомощни некадърни калинки.
А в причината за това - неизкоренимия, умишлено насаждан с години порочен маниер, че нищо не се случва без санкцията на Този отгоре, а от тези отдолу нищо не зависи. Затова и нищо не правят.
Независимо кой е Той. И че вече не искаме да живеем така.
