"Тъй като моята работа в момента е да пазя стабилността на коалицията, няма да отговарям аз..."
Острата публикация на Слави Трифонов, партийният лидер на "Има такъв народ" (ИТН), е по-скоро изключение в онлайн поведението му за последните месеци, когато той избягваше публичните появи, дори и под любимата си вече форма на включвания от Facebook.
Причината за тази вяла публична активност е проста - и той, както и неговият заместник в партията Тошко Йорданов, са по-конфронтационни фигури и поведението им рядко е насочено в някаква компромисна или кооперативна посока. Затова те разумно спазват дистанция от публичните появи.
Досега. Казусът с кандидатурите за нов управител на БНБ се превърна в поредната тема за разделението в управляващата коалиция. От ИТН упорито отстояват своя кандидат Любомир Каримански, докато "Продължаваме промяната" държат на председателя на парламентарната си група Андрей Гюров.
Търкането по тази тема стигна до момента, в който говорителката на правителството обясни как коалицията заставала зад кандидатурата на Андрей Гюров, който нямал съмнителни петна в биографията си (с намек, че Каримански може да има такива). Което пък, на свой ред, предизвика ответната реакция на Трифонов и на самия Каримански.
Истината обаче е, че подобни разриви са нещо очаквано в едно правителство, съставено от четири коалиционни партньора, всеки от които различен от останалите по характер и дори по идеология.
Перфектният пример за това тотално идейно различие идва по отношение на войната в Украйна и въпроса дали България трябва да предостави военна помощ на Киев.
По този въпрос виждаме как от едната страна застават "Демократична България", които настояват да изпратим хуманитарна помощ и оръжия, а от другата са БСП, които разчитат твърдо на мантрата, че България трябва да е максимално неутрална по въпроса, защото всяко кривване от неутралитета можело да ни изпрати във война с Русия.
Темата беше част от разговорите в неделя следобед на заседанието на коалиционните партньори, продължило над три часа, като не се вижда нито една от двете страни да отстъпва. Въпреки това и от ДБ, и от БСП уверяват, че казусът с военната помощ за Украйна няма да стане причина за разпадане на коалицията.
Друга тема на разкол е въпросът за българското вето над началото на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония, където БСП отново са против заедно с ИТН, а от "Продължаваме промяната" смятат, че Скопие трябва да получи зелена светлина.
Можем да си припомним и далеч по-малкия разрив по темата за горите и стопанисването им, където депутатът от ПП Александър Дунчев обвини министъра от БСП Иван Иванов в безстопанствено отношение, докато зам.-председателят на социалистите Георги Свиленски го обвини обратно в поддържане на интересите на горската мафия.
А за капак на всичко можем да добавим и изключително студените отношения на премиера Кирил Петков с "петия коалиционен партньор" - президента Румен Радев, който последно покрай първите 100 дни на кабинета се възмути как толкова много хора, назначени от служебното правителство, са били разкарани.
Тепърва обаче ще виждаме трусове в рамките на тази управляваща коалиция и причината за това е, че тя беше временно решение, което да издърпа властта от ръцете на предишните управляващи и да проведе ревизия и реформи.
Само че първо на пандемията, а след това и на войната в Украйна не им пукаше особено за това какви са плановете на кабинета и четирите политически сили зад него. Грешките и "скелетите в килера" на управлението на Бойко Борисов просто не са топ темата в обществения дневен ред (въпреки опитите тя да бъде върната в центъра на общественото внимание).
Сега няма и как да бъдат, когато хората са толкова притеснени от инфлацията, несигурната ситуация за доходите си и цялото положение в икономиката.
Страната ни се намира в тежко положение - инфлация, нестабилност, последващи ефекти на глобалната пандемия, рискове за националната сигурност и война на по-малко от 1000 км от границите ни. В тази ситуация вече се усещат разликите в самия мироглед на формациите, участващи в правителството.
Колкото и недоволни и раздразнени страни обаче да има, потенциални нови избори не биха довели до нищо кой знае колко по-различно.
В момента може и да е по-трудно да се доверим на социолозите за познаване на конкретни цифри, но едно е сигурно - какъвто и да е резултатът от изборите, всяко правителство, което би се родило от тях, ще е изправено пред същите проблеми, каквито са налице и сега.
Едно ново управление ще трябва да събира по същия начин коалиция между орел, рак и щука и да се надява на най-доброто. Различното ще е в броя на депутатските места, които всяка една от партиите ще вземе за себе си, не друго. Шансът ГЕРБ да се върне на власт е заедно с ДПС да съберат над 121 депутати или да разчитат и на подкрепа от "Възраждане".
Колкото и да се спекулира с падане на правителството заради тези разриви между отделните партии, това поне засега трудно би се случило - просто всички имат твърде много какво да губят.
Така върху плещите на премиера Кирил Петков пада огромната отговорност да навигира всички противоречащи си позиции и искания, за да изведе България от критичната ситуация и да я върне на предварително изготвения прав път.
За целта обаче политици и партии ще трябва да могат да преглътнат егото си в името на националния интерес, като повече играчи следват примера на Трифонов и си мълчат тактически.
Колкото до самия министър-председател, той ще трябва да демонстрира повече увереност и още повече твърдост, за да избегне сценария, в който по-малките му партньори го дирижират с претенциите си.
От това дали ще се справи зависи и това колко дълбоко ще затъне страната ни в кризите, в които се намира, както и колко бързо ще излезе от тях с план за възстановяване.
