София, столицата на България, прилича на кочина. Мръсна, хаотична, задръстена от коли, презастроена и с качество на въздуха, което се случва да конкурира Делхи, Мумбай и Кабул.
Въздухът в този град убива.
Всевъзможни доклади, включително на Световната здравна организация (СЗО) и на Европейската агенция по околна среда, гласят, че хиляди преждевременни смъртни случаи в България се дължат на мръсния въздух - между 8000 и 14 000, според различните данни.
А София е на второ място по мръсен въздух сред градовете в страната - след Стара Загора, с редовно превишаване нивата на фини прахови частици, включително скорошно влизане в топ 10 на най-отровните градове в цял свят.
Въздухът в София е лош по ред причини. За най-съществена се сочи отоплението с твърдо гориво и всевъзможни боклуци, следват трафикът, строежите, непочистените улици, както и природните дадености - захлупеното Софийско поле.
Столицата си има кметство, което не дава особени знаци, че качеството на въздуха му е кой знае какъв приоритет. Има и граждани, за немалка част от които нещата стоят по същия начин.
Точно в зима с рекордни цени на тока и газа е доста трудно да се спрат хората да се отопляват с каквото намерят за добре. Не че общината е предприела и кой знае какви мерки в предишните години в тази посока, но как се топлят домакинствата е въпрос, който зависи от страшно много фактори и изисква дългосрочна политика и далеч не само от общината.
За разлика от проблема с трафика - вторият по големина замърсител на въздуха в София. Това е въпрос, по който може да се направи много и има редица мерки, които кметството трябваше отдавна да е предприело.
Още повече, че явно и самата община смята така - 80 на сто от бюджета на програмата ѝ за подобряване качеството на въздуха е за транспортни мерки.
Те обаче трябва са в две посоки - ограничаване на придвижването с коли, особено старите, но и стимули за алтернативен транспорт.
Ако следваме европейските практики, карането на кола в града и особено в централната му част трябва да стане неудобно и скъпо за жителите му. Колкото и на мнозинството от самите жители това да не им харесва особено.
Затова може би трябва да приемем, че е крайно време да се въведат така наречените нискоемисионни зони - поне за цапащи коли, да се ограничи масово скоростта за придвижване в цялата централна част на града, да се вдигнат драстично цените на синя и зелена зона и дори да се увеличат местните данъци за колите.
Защото в момента на 1000 жители на столицата на България се падат 663 автомобила (най-много в цяла Европа), от които една трета - стари дизели. Резултатът от свободното циркулиране на всички тези превозни средства са отвратителни задръствания, мръсотия и паркирани коли къде ли не. Това не е град на хората, а на колите.
Засега София смята да въведе част от тези мерки, макар и доста плахо.
Скоро едно малко каренце до НДК ще има ограничения на скоростта от 30 км/ч, а ако нововъведението не срещне чак такъв отпор - то малко ще се разшири, но далеч не в целия център.
След дълго чакане и цапане, София, може би, узря и за по-важната и крайно належаща мярка - т.нар. нискоемисионни зони.
От следващата зима в централните части на града няма да могат да влизат най-цапащите автомобили - по стандарт "Евро 1" и част от "Евро 2". Полека-лека през годините обхватът ще се разшири и до следващите стандарти, като след 10-тина години се стигне до стандарти "Евро 7" за дизелови и бензинови двигатели. И - кой знае - може би до целогодишна забрана, а не само през най-тежката за качеството на въздуха зима.
Макар и доста консервативна, тази промяна може и да подобри положението.
Изследване на международната инициатива TRUE показа, че старите дизелови коли са отговорни за над 80 на сто от фините прахови частици в София, произвеждани от трафика, както и за 56% от азотния оксид от колите.
И тук идва следващият довод, който може би също е крайно време да погледнем под друг ъгъл - хората карат стари коли, защото са бедни и съответно - не бива да ги наказваме като им ограничаваме възможността за придвижване с автомобил.
Първо - правото на чист въздух и здраве е над правото за придвижване с кола, особено в град, който има доста добра мрежа на градския транспорт и всевъзможни връзки на кварталите с центъра.
Второ - мръсният въздух разболява, а корелацията между болест и бедност е пряка. И обратното - здравето е богатство.
И съответно да приемем, че ако не можеш да си позволиш по-нова и скъпа кола, може би наистина не е редно да притежаваш такава.
И тук отново идва мястото на общината - в ограниченията има смисъл и те работят, само ако вървят със стимули.
Защото не може хората просто да слязат от старите коли, без да им се предлага алтернатива.
Във Франция, например, помага програма за бракуване и замяна на старите коли с малки електромобили. Финансово подплатена със субсидии за покупката за по-бедните.
Доста хора не ползват обществен транспорт, защото е бавен. Затова наземният може да ползва далеч повече предимство на пътя от сегашните бус ленти, както и да се въвеждат зелени коридори, за да е по-бързо придвижването с него. Също и да се реализира старата идея в дните с особено мръсен въздух той да е безплатен.
Крайно време е столицата да осигури и алтернативата за придвижване с колело и да изгради мрежа от сигурни велоалеи, които да позволяват нормално и безопасно придвижване от точка А до точка Б.
Да, това не са популярни мерки. Но е крайно време да започнем да правим инвестиции в човешкия живот - те също се отплащат, макар и не на следващите избори.
