Какво е необходимо за създаване на паника в едно общество? Едно изречение. Не повече.
"Вече установихме маршрута на движение на камиона, който се взриви на Кримския мост - това е България, Грузия, Армения, Северна Осетия, Краснодарския край."
Това бяха думите на председателя на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин, който ръководи разследването на експлозията, сринала част от Кримския мост в събота сутринта.
Единствено и само споменаването на кодовата думичка "България", без посочване на вина, без споменаване на участие или каквото и да е друго, свързано с евентуална българска намеса, беше напълно достатъчно, за да се отключи бурна обществена реакция в нашето обществено-политическо пространство.
Така служебният ни министър-председател Гълъб Донев разпореди на ДАНС да извърши незабавна проверка на маршрута на камиона, като тя е започнала веднага след оповестяване на информацията, твърдят от правителството.
БСП пък поискаха от президента Румен Радев "спешно да възложи на българските служби разследване на случая с камиона, тръгнал от Бургас. В тази нарастваща конфронтация да се даде бърз и ясен знак и да не се допуска България да бъде въвличана по какъвто и да е начин в конфликта".
Как и по какъв начин нашите социалисти са разбрали, че този камион е тръгнал точно от Бургас, не е ясно, като имаме предвид, че такава официална информация от руското разследване все още няма. Съвсем отделен въпрос е защо искат точно от Радев да възлага подобни задачи на нашите служби, при условие, че нито една от тях не е под негов контрол.
Важното е шум да се вдига по телевизионни студиа, партийни централи, медийно пространство и социални мрежи.
Само трябваше да се спомене думичката "България", че тук да започнат да се градят всякакви теории за "българската следа". А никой не обръща внимание, че в разговора си с Бастрикин Путин не отправя каквото и да е обвинение към нас на базата на резултатите от началната фаза на разследването.
Двамата съвсем ясно си казаха кого смятат за виновен.
Не че не трябва да реагираме, но щом руските власти категорично заявяват, че камионът е тръгнал от тук, то редно е да се потърси контакт с нашите разследващи органи, така че да се разбере какво се е случило. За момента обаче признак за подобно нещо няма.
Вместо това руснаците просто хвърлиха една дума да се рее свободно из медийното пространство и оставиха всеки да си разчита както иска ситуацията, докато те работят по "работните версии".
Неслучайно точно България бе спомената във водещата работна версия, ако приемем за чиста монета цялата история с 22 палета експлозив, които пътуват свободно и необезпокоявано през един куп държави и няколко хиляди километра.
Причината е, че именно нашата държава е мекото място в отбраната на НАТО. Ние сме слабото звено, когато става въпрос за прокарване на руско влияние, пропаганда и хибридни тактики.
Явно все още са си напълно верни онези стари лафове, че когато в Москва кихнат, ние тук вече сме болни от грип, или пък, че като там прокапе дъжд, ние вече обуваме ботушите.
Това е нашият национален комплекс. Това е комплексът на малката държава. Не по население и размер, а по манталитет. Ако в Македония настръхват всеки път, когато се спомене нашето име, то при нас е така, когато се говори за Русия. Без значение дали става въпрос за русофобия, или за русофилия.
Именно непрекъснатото люшкане между тези две крайности от крайна любов до крайна омраза, които намират непрекъснато отражение в нашата политика и общество, ни превръщат в непрекъснат заложник на Москва и определят поведението ни на всяко едно възможно равнище.
Не толкова газовите тръби или друг тип руско влияние ни прави зависими и малки, колкото непрекъснатият дебат за Русия, който ни превръща в едно ограничено, болнаво и истерично общество.
Там са пределно наясно с това и никога не са пропускали да се възползват от нашата лабилност.
При това без да полагат усилия - малко конспиративни теории, малко политическо влияние, малко пропаганда - не трябва повече, че да се посеят семената на разделение и съмнение.
В случая беше нужно едно изречение.
