Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво означава атаката срещу Кримския мост

Ударът, без значение кой и как го е извършил, повишава залозите в момент, когато Западът се притеснява от възможността Путин да използва тактически ядрени оръжия Снимка: БГНЕС
Ударът, без значение кой и как го е извършил, повишава залозите в момент, когато Западът се притеснява от възможността Путин да използва тактически ядрени оръжия

Когато през май 2018 г. Владимир Путин открива 19-километровия Кримски мост, той го определя като "чудо".

Представен с помпозна церемония, на която руският президент лично води процесия от товарни камиони, мостът действително може да бъде определен като истинско инженерно постижение.

Но той не е единствено и само това. Налице има видимо доказателство за политическия триумф на Путин, който затвърждава анексията на полуостров Крим и претенциите на Москва, че оспорваната територия ще остане завинаги руска.

Четири години по-късно тези претенции получиха тежък удар след експлозията, която срина във водата част от моста - един зловещ подарък за 70-годишния юбилей на Путин.

Официално никой не е поел отговорност за атаката. Разбира се, най-логичният първи заподозрян е Украйна, въпреки че от министерството на отбраната в Киев не потвърждават своя намеса. Все пак от там сравняват случая с потопяването на ракетния крайцер "Москва", който се считаше за гордостта на руския Черноморски флот.

"Ракетният крайцер "Москва" и Керченският мост - два прословути символа на руската мощ в украински Крим - потънаха. Какво следва, руснаци?", се пише в Twitter публикация на украинското министерство на отбраната.

От своя страна президентът Володимир Зеленски коментира в своето традиционно вечерно обръщение, че събота е "бил хубав и слънчев ден в Украйна", докато в Крим е било "мрачно, но и твърде горещо". За сметка на това неговият съветник Михайло Подоляк пък намекна, че взривът вероятно е следствие от вътрешен конфликт между ФСБ и ръководството на руското министерство на отбраната.

Официалната версия на Москва е пряко обвинение към Киев. В неделя Путин и ръководителят на разследването Александър Бастрикин определиха атаката срещу моста за терористичен акт с международно участие.

"Всичките ни данни от началната фаза на разследването днес ни позволяват да стигнем до заключението, че това е терористична атака, която е била подготвена от украинските служби, и целта на тази терористична атака е била да унищожи голям цивилен инфраструктурен обект, който е особено важен за Руската федерация", обяснява ръководителят на разследването.

По думите на Бастрикин експлозията е причинена от камион, натоварен с 22 палета с покривно фолио със скрити в тях експлозиви, който е тръгнал от България и преминава през Грузия, Армения и Северна Осетия, докато не стига до територията на Русия, където е претоварен на друг камион с руски номера.

При всички положения става въпрос за огромни проблеми в Русия.

Мостът е обект от стратегическа важност, който до началото на войната представляваше единствената възможна сухопътна връзка между Русия и 2,5-милионното население на Крим, което в продължение на четири години трябваше да разчита почти изцяло на снабдяване по въздух и море.

Снимка: Getty Images

Ако атаката действително е била извършена от Киев, без значение дали с камион, ракети с прецизно насочване тип "Нептун", дронове-подводници или заложени експлозиви в основите на моста, това би представлявал пореден пример за способността на Украйна да извършва сложни операции срещу Русия.

Спокойно може да бъде и намек в каква посока ще бъде насочена следващата украинска офанзива, имайки предвид, че мостът служи като важен компонент за снабдяването през Крим на почти напълно обградените руски части на десния бряг на Днепър.

Или пък да се окаже диверсия с цел насочване на вниманието в погрешна посока, така че Русия да концентрира ресурсите си на едно място, докато Киев нанесе основния удар другаде.

Мостът на теория е трябвало да бъде защитен от многопластова отбрана, която да обезсмисли опитите за каквато и да е намеса с предвидени всички възможни сценарии, включително атаки по въздух и вода.

Всеки, който повярва на версията с камиона, би трябвало да си зададе логичния въпрос как е възможно превозно средство, натоварено с тонове експлозиви, да премине абсолютно необезпокоявано през стотици километри руска територия и множество пътни проверки.

Трудно е да се каже кое е по-притеснително за Путин - че Украйна може да организира подобни атаки и създава условия за страх и несигурност в Русия, или нещо по-страшно - че действително атаката е резултат от вътрешен конфликт, както предполага Подоляк.

Не е тайна, че от началото на войната съществува огромно напрежение между службите за сигурност и разузнаване и армията.

Едните негодуват за неадекватната първоначална информация, довела до погрешни представи за състоянието на Украйна към началото на войната, докато другите недоволстват от катастрофалното провеждане на военните действия, загубата на стратегическа инициатива, мобилизацията и искат най-малкото главата на военния министър Сергей Шойгу.

Неслучайно се случиха няколко рокади в ръководството на ФСБ, както и такива в министерството на отбраната и генералния щаб, който води военните действия на Украйна.

Последната се случи часове след атаката срещу Кримския мост - президентът Путин смени командващия руските сили в Украйна, поставяйки начело генерал Сергей Суровикин, който е третият човек на този пост от февруари насам.

В случая с моста проблемът е на сметката на ФСБ, тъй като атака с камион попада именно в прерогативите на Федералната служба за безопасност.

Тя получи най-много обвинения в некомпетентност, тъй като при планирането на инвазията предостави невярна информация за положението и настроенията в Украйна, а сега ще загуби още позиции във вътрешните боричкания за влияние и прехвърляне на вина.

Не бива да се пропуска и фактът, че удар срещу мост, дефиниран като обект със стратегическа значимост, влиза в критерия за ядрен отговор според "Основните принципи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране".

Ако вземем предвид и че Украйна вече атакува руска територия след анексията на Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск, то тези в Москва, които настояват за употреба на ядрено оръжие, получават всички необходими правни аргументи в своя полза.

За щастие отговорът не е такъв към момента.

В неделя и понеделник руската армия нанесе поредица от въздушни удари срещу транспортна, енергийна, комуникационна и военна инфраструктура в Източна Украйна.

За първи път бе атакувана и столицата Киев, срещу която бяха изстреляни десетки ракети, много от които разрушиха цивилни цели, включително паркове и пешеходни мостове. Засегната се оказа даже и сградата на немското посолство в града.

Атаката срещу цивилни цели е прибързан отговор без каквато и да е военна стойност, който е опит за бърза демонстрация на сила във вътрешен план, но показва единствено и само безпомощност. Това е съчетано с успокоения, че мостът не е разрушен и до месец-два отново ще бъде напълно функционален.

Фактът обаче е налице - ударът, без значение кой и как го е извършил, повишава залозите в момент, когато Западът се притеснява от възможността Путин да използва тактически ядрени оръжия.

Сериозна заплаха за Крим може да представлява предизвикателство, което да даде повод на Путин да ескалира.

 

Най-четените