Спокойната софийска улица, току отвъд границите на широкия център, представя шарена картинка, която лесно може да бъде възприета като метафора на българското общество.
Целият предишен ден е валял сняг и е натрупало. На утъпканите места вече снегът е стегнал и се е превърнал в гладък лед, пързалка за невнимателните пешеходци. Този пейзаж се нарушава от няколко "кръпки" оголен тротоар.
Аз съм един от тези, които с метален прът трошат леда наоколо, за да се проправи спокоен път за пешеходците покрай нашата кооперация.
Не е имало съвет на блока, който да определи смени за чистене на снега, но заедно с още един съсед просто се намерихме долу и разчистихме наоколо, та даже и частта от тротоара, която се пада на съседите.
Работа за половин час, не повече. И все пак, ако човек погледне по улицата, ще види, че само още няколко блока по тази глуха улица са направили същото, въпреки че по закон има изискване домсъветите да почистват тротоарите пред блоковете.
По-големият проблем е, че нашата улица не е единичен случай, а в много части от града тротоарите, били те пред жилищни блокове, или не, остават заледени.
Кметът Васил Терзиев може да извади редица оправдания защо снегопочистването не му се получава достатъчно добре - все още е нов, има си проблеми в Столичния общински съвет, няма достатъчно добро стиковане с фирмите, няма и опита...
Каквото и да се каже в случая, това няма да промени факта, че резултатите по отношение на почистването на снега и леда от улици и тротоари са незадоволителни.
Реакцията на столична община и фирмите, които е наела за целта, един ден може да стане по-добра, но този ден още не дошъл.
Цената затова ще я платят множеството пешеходци, които ще попаднат в травматологията на "Пирогов".
Само че не само общината е отговорна за почистването. Както вече посочихме по-горе, гражданите също носят своята отговорност - пред блоковете трябва да е почистено и да може да се минава.
Така че когато гледаме, че властите не се справят със задачата си, най-логичното нещо е сами да изпълним своите отговорности. Ние сме тези, които ще ходят по тротоарите, ние сме тези, които са заплашени от падания, счупвания и натъртвания.
Проблемът е, че у нас все още нямаме ясно усещане за "ние", за сметка на твърде силното чувство за "аз".
Защото ако знаеш, че ти няма да имаш проблем с придвижването и стъпваш достатъчно уверено, за да не падаш на леда, какво ти пука за бабата от горния етаж, която едва крета, но трябва да иде до магазина, за да си купи хляб.
Ако дори когато ходиш до кварталния супермаркет, ползваш колата и пешеходството си го оставил само на баламите, грее ли те въобще за леда по тротоарите.
Въпреки че в момента има разпоредби за почистването на тротоарите пред блоковете, налагането на глоби и определянето на отговорност все още е изключително имагинерно. И ако знаеш, че всички минават между капките, много по-трудно е да се мотивираш сам да излезеш и да свършиш задължението, което се пада на цял блок хора.
Аз вярвам, че повечето от нас биха се впрегнали да изчистят тези пространства от снега и леда, стига да видят добрия пример.
Това, което трябва, е просто някой да запали крушката в съзнанието им, че така се прави.
За целта обаче ни трябва чувството за общност, идеята, че искаш, или не, ти си част от общество, а това върви както със своите позитиви, така и със своите задължения.
Така че следващият път, когато погледнете към заледените, мръсни софийски улици и в душата ви се зароди възмущение, превърнете го в нещо градивно. Дайте своя добър пример.
Току виж даже общината се вдъхнови.
