Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Крайно време е феновете на "Газпром" да се върнат в реалността

Някой трябва да каже на служебното правителство, че руският газ всъщност не е пенкилер за всичките ни енергийни проблеми Снимка: БГНЕС
Някой трябва да каже на служебното правителство, че руският газ всъщност не е пенкилер за всичките ни енергийни проблеми

За служебния министър на енергетиката Росен Христов нещата изглеждат ясни - газът от "Газпром" е универсално решение за всички проблеми на енергетиката у нас в момента.

Ако следим изказванията му, хаосът в сектора, оставен от предишното правителство, страната е изправена пред криза, която може да се реши само с подновяване на договора с руската газова компания.

А в четвъртък той допълни, че ако не изпълним поне 80% от заявените по договор с "Газпром" газови доставки, руснаците ще могат да ни съдят на арбитраж и ние да загубим "многоцифрена сума". Така че по-добре да подновим разговорите и да се възползваме, нищо че в предишното си изказване Христов беше обяснил, че доставките няма да се възобновят само с изпращането на един имейл, намеквайки, че ще трябва да се молим на братушките да ни изпратят животворния газ.

Според служебния министър последното, от което България има нужда, е да ни съдят в едно дело, чийто потенциален изход би бил негативен за нас. Все пак, по думите му, преговори с "Газпром" ще се започнат, само ако няма друга приемлива (да се разбира "много евтина" - б.а.) опция.

Посланието от цялата комуникация на министър Росен Христов, а и на служебното правителство, е ясно, макар и неизказано гласно - "руският газ е решението, колкото и да не ни се иска".

Въпросът обаче е, че в думите на Христов има една солидна пробойна - съвсем не е сигурно, че ако се стигне до арбитраж с "Газпром", България ще загуби. Даже това твърдение, прието едва ли не за даденост от служебния енергиен министър, всъщност е много спорно.

То предполага, че България не изпълнява договорните си задължения към "Газпром", а това на практика не е така. Като за начало, руската компания спря подаването на газ за страната ни, а не България да е отказала доставките.

От наша страна има подадено към "Газпром" официално питане дали договорът трябва да се смята за прекратен, като оттам липсва какъвто и да е отговор.

Друг важен момент е, че по договор България трябва да плаща за газовите доставки в долари, а искането за промяна за валутата на заплащане в рубли, наложено от указа на руския президент Владимир Путин, е въведено едностранно и без съгласие и от двете страни.

Въпреки този факт и въпреки спирането на доставките, България всеки месец продължава да изпраща дължимата сума в евро за доставки, но "Газпромекспорт" я връща обратно.

Съответно ако се стигне до арбитраж, шансовете страната ни да осъди "Газпром" може да се каже, че са по-големи, отколкото "Газпром" да осъди България. И това мнение е било защитено публично от юристи, енергитици и икономисти.

Нещо повече - Финландия, чиито газови доставки също бяха спрени от "Газпром", по същата причина, поради която бяха спрени и тези за България, обяви през май намерението си да съди руската компания, за да си търси интереса.

По някаква причина обаче човекът, чието мнение има солидна тежест - министърът на енергетиката в действащия кабинет, смята обратното - че България ще загуби, при това тежко.

Това, означава, че или има нещо, което министерството на енергетиката знае по случая, но не казва, или има проблем с мнението на министъра.

Мантрата за евтиния руски газ, който ще реши всичките ни газови проблеми, на практика е само това - мантра, за която служебното правителство се е хванало здраво, акцентирайки само и единствено върху "Газпром" като решение.

Фактите показват, че по договора с руската компания газът би струвал на България значително повече от предлаганите от "Булгаргаз" цени - нещо, което уж енергийното министерство се стреми да следва. 

Цените по договора с "Газпром" се определят по формула, според която 70% от стойността на руския газ се взима от ставката на виртуалната точка за търговия с природен газ в Нидерландия TTF, а останалите 30% се формират от средна цена на петролни деривати. А предвид факта, че тази седмица цената на газа на TTF надхвърли 300 евро за мегаватчас, трудно може да приемем, че руският газ би бил евтин за нас.

Сам Христов потвърди, че опитите да се върнем към руските доставки на газ няма да са леки. За него обаче геополитиката не е толкова важна, колкото икономиката, както сам казва.

Въпросът обаче е, ако сметките по икономиката изглеждат толкова криво, защо тогава се бутаме да отслабваме геополитическата си позиция? Защо някой толкова силно напира да всее съмнение в това какво е отношението на България към войната в Украйна, оправдавайки действията си със съмнителни икономически мотиви?

Да, зимата, която идва, ще е трудна, но тя ще е трудна независимо от газа, който България ще внесе от чужбина - дали от Русия, или от някъде другаде. И колкото по-бързо страната ни започне да намира достатъчно устойчиви алтернативи на руските горива, толкова по-бързо ще успее да се стабилизира и икономиката.

Така че може би правителството е крайно време да остави настрана поведението, в което "Газпром" държи ключа към националната ни сигурност, и започне да търси реални решения за проблемите пред страната.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените