Личните лекари, наричани за по-кратко със закачливото "джипита", са онези представители на българското здравеопазване, към които се обръщаме, когато след онлайн самодиагностика сме преценили, че имаме нужда от направление за специалист.
Те са необходимото звено, през което трябва да минем, за да стигнем до кардиолога или гастроентеролога. Джипитата са много полезни, когато ни трябва медицинско за шофьорска книжка, подходящ избор са, ако детето има нужда от бележка за училище, а в последно време са и популярен Viber контакт за консултации по темата "масова ваксинация".
Масовата ваксинация, онзи бленуван спасителен пояс, на който разчитаме да ни извади от дълбините на ковид пандемията, върви с удивителни темпове. Поне ако гледаме разхлабването на мерките, което върви ръка за ръка със затоплянето на времето.
Ако се вгледаме в цифрите обаче, нещата стоят малко по-различно.
Към момента човек може да се ваксинира срещу COVID-19 в някой от ваксинационните центрове в страната, в рамките на т.нар. зелени коридори или при личния си лекар.
Но как ваксините стигат до общопрактикуващите лекари?
Отговорът е кратък: не стигат. Лекарите ходят да си ги взимат от РЗИ. Но ако си мислите, че ги взимат в определен час и че получават необходимото количество, за да имунизират всички свои пациенти, които са изявили желание, не сте познали.
В сайта на националното сдружение на общопрактикуващите лекари има публикувани снимки и видеа, на които се вижда как, след няколкочасово стоене на опашка, личните лекари се блъскат като подплашени биволи, а в един момент част от тях се сбиват, за да се доредят до безценните флакони. Намесва се полиция. А докато висят на опашката на ул. "Враня" 20, служителите на болници минават преди тях и взимат колкото ваксини им трябват.
Ако все пак някой личен лекар е особено търпелив, напорист и мускулест, и се добере до заветното гише, той ще получи два флакона ваксини. Това значи, че ще може да имунизира 20 души, ако ваксината е на Moderna, и 12 - ако става дума за препарата на Pfizer/BioNTech. 20/12 души от средна бройка 200+ желаещи да се ваксинират: 200 желаещи в списък, подаден от общопрактикуващите лекари до РЗИ през януари.
Какво значи това?
Значи, че всеки общопрактикуващ лекар, който има достатъчно здрави лакти, за да се доръга до ваксините, е изправен пред ситуация на невъзможен избор кого да ваксинира първо. И тук няма как да се подходи с рефрена "първо възрастните и хронично болните", който и без това се оказа невъзможен, защото огромната част от тази бройка са именно възрастни и хронично болни.
Според сдружението на ОПЛ, проблемът с опашките стои единствено в София. В градове като Пловдив и Русе има график, който удостоверява в кой ден и час отива лекарят Х, за да вземе ваксините. В столицата сърдита служителка на РЗИ крещи, че тонерът е свършил и че джипитата не носят лед, затова хората измирали.
Проблемите не се изчерпват дотук.
Общопрактикуващите лекари отдавна са черните овце в системата на здравеопазването и откакто пандемията се инфилтрира в света ни, ненавистта към тях ескалира до обвинения в абдикация от лекарската им позиция и нежелание да се включат във ваксинационната кампания.
Покрай имунизационните сертификати те бяха набедени и в алчност и коравосърдечие, защото изразиха несъгласие да издават такива сертификати безплатно на хора, които са си сложили ваксината другаде. Но и тук беше пропуснат един детайл: НЗОК дава по 10 лв. на поставена ваксина и лекарите във ваксинационните центрове взимат тези пари "чисти".
Личните лекари също ги получават, но те сами поемат разходите по всички консумативи, свързани с ваксинирането: спринцовки (които не достигат в аптечната мрежа), игли, памук, спирт.
В този смисъл желанието им да издават сертификати единствено на пациентите, които са се ваксинирали при тях (и за които щяха да вземат тези заветни 10 лв.) не е погазване на прословутата Хипократова клетва, в която, впрочем, никъде не пише "Заклевам се да колабирам от глад и дехидратация на опашка за ваксини, докато ме предреждат и ми крещят".
Както всеки преуморен, смазан от хилядите си задачи и ангажименти човек е свикнал да чува, "всичко е въпрос на организация". И е ясно, че организацията по време на пандемия е сложна задача.
Но каква е логиката да принуждаваш стотици лекари, чието време по презумпция и етика принадлежи на пациентите им, да висят по опашки, стиснали по една хладилна чанта, и да се блъскат като превъзбудени говеда, за да се доберат до ваксини, които ще ги изправят пред избора към кои свои пациенти да проявят предпочитание?
Със сигурност има начини процесът по снабдяване на личните лекари с ваксини да се улесни. Така, както се улесни процесът по "корпоративна ваксинация", по време на която стотици служители на банки, медии, IT фирми, адвокатски кантори и пр. бяха имунизирани с предпочитаните от тях ваксини, докато хора от третата възраст с по три байпаса и рецептурни книжки с дебелината на "Братя Карамазови" звъняха на личните лекари да ги питат кога ще дойде техният ред.
Вероятно е много по-удобно спасението на давещите се да е в ръцете на самите давещи се. Но ако държавата наистина иска масова ваксинация и наистина иска личните лекари да вземат активно участие в нея, може би е добре да се погрижи ваксините да отидат при лекарите. А не обратното.
