Неделя. Имам революционна идея. За да не позволим никой умишлено да контролира властта у нас, нека я предоставим официално на провидението. Нарекъл съм тоя подход "фортунокрация". При казуси, за които е трудно да се постигне съгласие (т.е. - почти всичко), да се доверим на късмета.
Хем си обичаме хазарта открай време, хем ще твърдим, че така ни било писано и никой няма да е истински отговорен при провал, нито пък ще си приписва заслуги, ако вземем, че сполучим. Не е ли гениално?! Проблемът е, че и за тая идея ще трябва някакво единодушие, та да се приложи. А съм сигурен, че ще се изпокараме томбола ли да се джурка, ези-тура ли да мятаме или към теглене на клечки да подходим.
Усещам как още един шанс за прогрес е напът да бъде пропилян. Лично аз съм за колело на късмета. Въртим го в кръг и така напредваме. Баш като с изборите. Пък е и в традициите на ротацията.
Понеделник. Чета статистика, че българите живеели най-кратко в Европа. То не стига, че сме бедни, ами изкарваме едва до 75. Много ясно, че Тръмп ще е ни е надеждата за бъдещето с неговите 78. Байдън обаче също не отстъпва, въпреки, че вече му се вижда края. Позволил е на Украйна да използва американско оръжие по цели в Русия.
Да не каже някой, че е забравил ангажиментите си в последните дни на управлението. Така де; и да се стигне до Трета световна война, Джо вече няма какво повече да губи. Междувременно във Великобритания маскирани проникнали в имението Уиндзор и задигнали земеделска техника.
Не се казва на какво били маскирани, най-вероятно на пълни селяци. Бива ли такова отношение към короната?! Не бих се изненадал, да се окажат мигранти. Този път поне сме вън от подозрение, понеже всички знаят колко тачим английската монархия.
Вторник. Още нещо крайно подозрително е станало. За Мис Вселена е избрана биологична жена, при това руса и то от Дания. Ако на всичкото отгоре се окаже, че не е и украинка, наистина нямам обяснение за тоя феномен. Какво се случва с Вселената? Тръмп съвсем обърка развитието ѝ.
Освен ако съм пропуснал демографските процеси в Скандинавия и не се окаже, че тоя тип дами вече са от малцинството. Тогава може да им се отпусне малко толерантност. Абе, вярно ли е, че тече кастинг за следващия Биг Брадър? Предаването визирам, не новата власт в Щатите. Излишно е.
Искам да кажа, стига ни просто да вкараме вътре лидерите на парламентарно представените ни партии и да гледаме как съставят мнозинства. И без това само с тях се занимаваме. Пак ще има интриги, етническа пъстрота и плюс сайз модел, но барем и някаква работа да се свърши, докато зяпаме.
Сряда. За дума на годината речникът на Кеймбридж определил "манифестирам". Много я използвали инфлуенсърите, като си набелязвали житейски цели. Няма лошо, нека си пожелават неща младежите, ама не разбирам как така пак опряхме до този вехт термин. Малко ли Маркс манифестира навремето, после нас редовно ни влачеха по манифестации, пък ето, че и сега отново било актуално.
Голяма забава им се струва на хлапетиите, ама мани тоя фест, викам. Ще ми се да знаеха какво е да имаш дуплекс на телефона. Както и да е. Аз моето манифестиране напоследък основно с ругатни пред телевизора го правя.
Апропо, свикнах да се радвам на отличията на Гошо Господинов и сега не знам как да приема това на Пеевски. Добре трябва да е манифестирало момчето, щом Върховната рада на Украйна му връчи медал за заслуги. Ще ни пробият санитарния кордон без да искат. Последно техните ли национални интереси да са ни по-ценни или нашите?
Четвъртък. Честит Ден на християнското семейство. На либерално-прогресивното също, да не ме помислите за ретрограден. Изобщо честито на всички фракции в Европарламента. Ще ми се Конституционният съд да разшири "домовата книга" на президента така, че да може за служебни премиери да се номинират и всичките ни евродепутати.
Тоя национален ресурс, имам чувството, стои неизползван. Манифестирам обаче Ицо Хазарта да ми е следващият министър-председател, не Волгин. Ефектът Тръмп започна явно да се усеща и в Германия. Не ми пука за правителствените им тегоби, имаме си достатъчно наши.
В тяхното шоу "Ергенът" обаче щял да участва 73 годишен кандидат. Браво за ищаха, ама съм малко разочарован от момите. Никакво етническо многообразие. Всичките са бели и русоляви. Притеснен съм истински за бъдещето добрата стара Европа. Но от друга страна и някак си обнадежден.
Петък. Никога не съм съжалявал повече, че не съм 30-ти набор, отколкото тия дни. Не само, че можеше да съм потенциален противник на Джейк Пол на ринга и да осигуря най-после материалното благополучие на потомството, ама и Бойко Борисов щеше да ме включи в листите на ГЕРБ, че да бъда председател на Парламента.
Разправя, че баш такъв човек му трябвал и всичко щяло да се подреди. Доживяхме най-после възрастните да са на уважение, макар и не точно по правилните причини. Утре, кой знае, може и "Игри на волята" за пенсионери да организират. Много по-напрегната ще е борбата за оцеляване на арената.
Пък и без това чувам, че се надигали гласове тия сегашните вече да ги спират. Давали лош пример на подрастващите. Виждали, милите, до какво водят физическите усилия. Даже водещият не можел да ги издържи, без да посегне към чашката.
Събота. Знаех си, че ако човек се осланя на късмета си, рано или късно ще му се усмихне. Ще проработи май в крайна сметка идеята ми за фортунокрация. Ето, оказа се, че неясно как сме изпълнили всички условия за сухопътен Шенген и вече щели да ни включат. Ура, успяхме!
Излишно беше цялото това терзаене. Австрия вече гледа с друго око на нас. Видяха явно, че толкова си можем и ни приеха такива, каквито сме. Това е знак. Може би ако спрем да се напъваме, по-лесно ще започнат да ни се получават нещата. А кой знае, може Европа и правителство да ни сформира някой ден от състрадание. В това ми е надеждата, честно казано. Стискайте палци.
