Само около половин година след изборите за местна власт Благоевград отново трябва да избира свой кмет. Независимият Румен Томов, който беше подкрепен от БСП, не е спазил сроковете за това да прехвърли фирмите си на друго лице, което доведе и до отстраняването му.
И макар сега от "Позитано" 20 да дават решението на ОИК за отстраняването на кмета на Конституционния съд, пътят към нови избори е отворен.
Самият Томов може да се кандидатира отново, както и всички предишни кандидати - този път няма да има задължително събиране на подписи за явяване на вота предвид ситуацията с коронавируса.
Именно този момент обаче прави предстоящите предсрочни избори в Благоевград толкова важни - коронавирус, социална дистанция и всичките им прилежащи правила за безопасност.
Как се организират избори по време на COVID-19? Още повече такива, в които съперниците ще се гледат с още по-голямо недоверие, а избирателите ще се притесняват да отидат до урните, за да не застрашат собственото си здраве.
Нещо повече, този въпрос не е важен само за благоевградчани, които ще избират сега. При един по-мрачен развой на кризата с коронавируса, това ще е само репетиция за изборите, които предстоят през 2021 г. у нас - за парламент и за президент.
Изборите в Благоевград се очаква да се проведат някъде около 28 юни, според председателя на общинския съвет в града Андон Тодоров. Дотогава се предполага, че извънредното положение ще е паднало, а заедно с него и част от самите мерки за социална изолация. От всичко казано от правителството и предизборния щаб обаче не е ясно колко точно мерки биха паднали и кои.
Най-вероятно обаче основни неща като маските и препоръките за спазване на социална дистанция или най-малкото - забраната за събиране на големи групи, ще останат. На практика обаче именно дистанцията - най-лесната мярка, би представлявала и най-голям проблем за изборния процес.
Какво обикновено се случва на избори? Имаме определен брой избирателни секции - стаи в училища, детски градини, читалища и т.н., в които секционните комисии от поне 5 души (често повече) стоят по цял ден, докато покрай тях минават десетки и стотици гласоподаватели.
Надеждите са, че към края на юни у нас няма да има активни случаи на COVID-19. Въпреки това обаче e напълно възможно след отпускането на режима да се появят нови случаи, включително и от чужбина (България така и не затвори границите си по време на кризата).
Това означава, че дори и един заразен да мине през урните, той може да доведе до появата на ново огнище - една евентуална опасност, която трябва да се има предвид дори и само като най-лош сценарий.
За да се предотврати това са нужни съответните мерки. Няколко от тях са просто задължителни - въвеждане на правило за влизане на само по един гласоподавател наведнъж, задължително носене на маски в избирателната секция, а пред нея - спазване на дистанция между отделните избиратели от 2 метра. На входовете на избирателните секции могат да се монтират помпички с антибактериален гел за допълнителна дезинфекция.
Остава проблемът със струпването на гласоподаватели пред изборните секции, особено към края на изборния ден. Тогава изискването за спазване на дистанция може да се превърне в неизпълнимо пожелание. А има вероятност струпването на хора да откаже дори желаещи да гласуваат граждани да изчакат своя ред, когато - на теория - има някакъв риск за здравето им.
По-големият проблем идва от постоянното присъствие вътре - членовете на секционните комисии. По принцип те са поне 5 души, представители на различни парламентарно представени партии. Към тях има още неопределен брой застъпници, които се шматкат наоколо, следейки честността на изборния процес.
Колкото и големи да са секциите, спазването на дистанцията от 1,5-2 метра е почти невъзможно. Освен това постоянното присъствие на всички членове на СИК и на застъпниците през целия изборен ден, а след това и при броенето на бюлетините, е повече от достатъчен контакт, за да се предаде вируса независимо от маски, ръкавици и т.н.
Една от възможните идеи е да се увеличи броят на секционните комисии, за да се разсее напрежението, което пада върху отделните секции. Но това пък означава да се увеличи и броят на хората, които ще бъдат поставени под риск. Има го и моментът с чисто логистичните проблеми - за намирането на подходящи места за организиране на секция, новото разпределение кой гласоподавател къде да отиде да гласува, как и къде ще се проведе подготовката на членовете на СИК, и т.н.
Друг възможен ход тук е организирането и на повече мобилни избирателни секции - такива, каквито са осигурени за гласуването на хора с определена инвалидност. Това обаче е частично решение, което може да обслужва хората, поставени под карантина, но не и да бъде гръбнак на целия вот. Да не говорим за планината от предварителна организация, която трябва да се направи, за да проработи такава опция.
Трябва ли тогава всеки от членовете на секционни комисии да бъде тестван предварително? Ако може това да се случи, ще е чудесно. Възможно ли е обаче?
В община Благоевград има 140 секции. Ако приемем, че в тях има средно по 7 души, това прави 970 души - което е нещо постижимо, както се видя от редицата бързи тестове, правени в последно време. Ако вече някои от тестваните покажат положителни или съмнителни резултати, те могат да бъдат проверени и с PCR тестове, като тук евентуално сметката може да бъде писана на политическите партии, които са посочили конкретните лица.
Друг ключов момент със струпването на хора е при броенето на гласове, когато всички се събират да гледат внимателно, за да не се окаже някой прецакан с гласове. Един от вариантите това да се случи възможно най-оптимално и с дистанция между хората е чувалите с бюлетини да се оставят в ОИК (или там, където ще се брои) с предварителна координация и при изчакване на достатъчна дистанция едни от други.
След това само определен брой хора да извършват крайното броене на място с монтирани вътре добри камери, които да предават на живо, за да могат в централите да следят сами за някакви нередности. Като това, разбира се, също ще струва пари.
И това е само организационният процес. Какво остава за самата кампания?
В условия на забранени събирания на хора кандидатите ще трябва да използват много по-сериозно онлайн присъствието си, да организират видеочатове със симпатизанти, да публикуват много повече от платформите си онлайн.
И все пак това ще значи да не достигат до по-възрастните избиратели, които не използват компютри и смартфони. Ще се изкушат ли в този случай кандидатите да нарушат разпоредбите, за да стигнат до гласоподавателите на всяка цена? За това някой също ще трябва да се следи.
Едно е сигурно - тези избори в Благоевград ще са сериозно изпитание, което ще бъде интересно да се проследи.
Към тази тема може да се подходи с много "трябва да", но и най-зорките мерки остават само добри пожелания, ако избирани и избиратели предпочетат да поставят политическите си възгледи и желанието за победа пред общата сигурност.
