"Къде ще сте на Нова година?" - този въпрос заглъхна през 2020 г. Заглъхнаха приказките за плановете и зимни подвизи и си взеха отпуска с надеждата през следващата година още по-гръмко да се завърнат из ежедневните ни разговори.
Всичко това отстъпи на тихото нетърпение, с което очакваме отново да ни обхване онзи приятен гъдел, който ни обзема, когато си купим билет за як концерт. Или онова вълнение, което полазва по кожата преди предстоящо пътуване.
Частните бизнеси също са в капан, хванати между вцепенението заради карантинните мерки и трепетно очакване нещата да се раздвижат отново, след като пандемията бъде поставена под контрол, благодарение на ваксините.
Някои компании обаче отсега са категорични - неваксинираният потребител няма да е добре дошъл.
Шефът на австралийските авиолинии Quantas - Алън Джойс - вече заяви: "Няма ваксина, няма полет". Надим Захави, новоназначеният министър на ваксинацията срещу COVID-19 във Великобритания, също намекна, че имунизационният статут на британците може да окаже влияние върху правото им на свободно придвижване и пътуване.
Зашумя се и за така наречените "имунизационни паспорти", които да доказват наличието на необходимата ваксинация. И молбите на СЗО не са достатъчни, за да отхвърлят напълно идеята за тези паспорти, защото спомените за хлопнатите кепенци и липсата на средства са по-силни от увещанията "да не правим така".
С други думи, държавите смело заявяват, че ваксинирането ще е напълно доброволно, но частният бизнес може завоалирано (или не чак толкова) да го превърне в задължително.
"Няма ваксина? Няма парти!", ако можем да перифразираме онази култова реклама с Джордж Клуни, макар че в момента няма особено много поводи за смях.
Числата дори и от държави със строги мерки не са никак оптимистични, но въпреки че става въпрос за човешкото здраве, правителствата в рамките на Европейския съюз предпочитат да стъпват предпазливо, за да не настъпят нечии крехки антиваксърски настроения. Все някога ще дойдат избори, нали така?
В тази обстановка няма да е чудно, ако частният бизнес поеме изцяло нещата в свои ръце. И ще е в правото си.
Пред заплахата да завалят дела за дискриминация от хора, които категорично отказват да се ваксинират, стои още по-голяма угроза - тази да завалят дела от клиенти, разболели се я на борда на самолета, я на съседната маса в заведението, я в кино салона.
А аргументите за увредено здраве и сериозни физически и психологически последици от болестта със сигурност ще надделеят над смешния хленч за нетолерантност към антиваксърите.
Нищо чудно компаниите да предпочетат да се презастраховат, пък на когото не му допада тази политика - свободен е да търси места и фирми, които биха рискували. Свободен е и да води безпаметни съдебни дела, защото чувствата и разбиранията му против ваксините са болезнено накърнени.
Последното обаче със сигурност няма да бъде особено често явление, колкото в момента ни се струва. И през лятото достатъчно хора вярваха, че "такъв вирус нЕма!", но въпреки това чинно се редяха на опашките пред частните лаборатории, за да си направят PCR тест и да стигнат до лелеяната Гърция.
По тази причина смятаме, че е достатъчно гръцките хотели да откажат да приемат неваксинирани туристи и или ще се преборим с антиваксърите отведнъж, или ще спасим родния туризъм.
Да, не за първи път ще сме свидетели на феномена, при който държавата не се справя с дадена задача, но за сметка на това частният бизнес я върши брилянтно.
Което не е добра новина или поне не е за държавните апарати.
