Последното заседание на 45-ото Народно събрание приключи така, както и започна първото му - със скандали, надвикване, хапливи забележки и купища безсмислени спорове.
За краткото си съществуване този парламент успя да приеме няколко промени в Изборния кодекс, да създаде комисия за разследване на предишното управление, да обсъди и отхвърли множество идеи и да създаде още повече поводи за караници и размяна на реплики.
Онези амбиции за законови промени, с които тръгнаха нещата в самото начало на 45-ото НС, до голяма степен бяха оставени за следващите депутати - стига те да имат времето, енергията и желанието за тях. Този парламент беше зает да прави друго - сеир.
Истината е, че реално това беше и основната задача на това Народно събрание. След изборите в парламента се озова такава шарена група от толкова непримирими една с друга политически сили, че на практика сериозната работа трудно би могла да бъде приоритет.
Да не говорим, че още от ден първи малцина бяха тези, които гледаха към дългия хоризонт на съществуването на 45-ото Народно събрание. Напротив, в по-голямата си част формациите се бяха ориентирали вече, че ще са за кратко заедно в този си вид и предпочетоха да започнат ударно кампанията за следващите избори.
А както знаем от последните години, предизборни кампании се правят с конфронтации.
От ГЕРБ приеха ролята на отритнатия морален победител и се заеха да спъват по всеки възможен начин, на който са способни, работата на парламента. И се стигаше на моменти до блъскане по банките, до крясъци и викове, до блокиране изслушването на техен собствен министър и т.н.
"Има такъв народ", на свой ред, отричаха партиите от стария парламент, стремейки се да поддържат агресивен тон спрямо тях. БСП пък се пробваха да докажат на всичко наоколо, че все още са релевантни и са тук, а не в девета глуха.
ДПС се вайкаха отстрани, че диалогът и политическият дебат са умрели в този парламент, докато "Демократична България" се опитваха да звучат мъдро, разумно и само леко високомерно. За "Изправи се! Мутри вън!" стратегията беше ясна - конфронтация до дупка, остри изказвания и хапливи реплики.
Факт, работа беше свършена, но тя остана някак отстрани, измежду забележките кой носи маска, кой какво е правил в предишния парламент и кой точно е мутра (и какво като цяло е "мутра").
И все пак единственото до момента изследване на общественото мнение - това на "Маркет линкс" - показва, че този парламент въпреки всичко има близо два пъти по-голямо доверие от предишния.
Някои ще кажат, че нещата са така, просто защото парламентът е нов, новите политици винаги си печелят малко картбланш, докато се издънят епично. Изборите на 4 април показаха изключително висока избирателна активност.
Напук на всички очаквания и притеснения за ниска активност заради коронавируса, над половин милион българи повече излязоха да гласуват. Така че този парламент имаше висока степен на представителност.
Но не е само до това. В него може и да имаше циркове и заяждане, но той създаде отново усещането, че в Народното събрание се случва нещо, че шоуто се случва пред очите ни.
Понякога дори това е достатъчно - да се покаже, че парламентът не е само придатък на правителството, който да му гласува законите, да прави промени през преходни и заключителни разпоредби и въобще да живее някакъв унил и невзрачен живот.
Този парламент даде знак, че нещо в политиката се променя. А промяна определено е нужна. Определено не в този смисъл на панаирни скандали, а към нещо далеч по-градивно и смислено, но промяна все пак.
Защото парламентът трябва действително да се усеща като най-яркия символ на демокрацията у нас, а не просто като място, където вече всичко отдавна е решено, при това в онези стаи със затворените врати.
А сега отиваме към нови избори. Дано те вече произведат резултат, който да успее да състави правителство. България тепърва я чака труден път и не е като да имаме достатъчно време, че да си играем и на трети избори.
Колкото до този парламент, въпреки краткия си живот, той ще остане запомнен - както с това, че беше първият, който не състави правителство, така и с това, че ни върна към парламентарната демокрация.
