Ситуацията е такава - изборите от 11 юли не просто не дадоха ясен победител, но също така не дадоха и стабилна основа за формиране на дори минимално управляващо мнозинство.
Със свикването на 46-ото Народно събрание се доближаваме все повече до важния въпрос за бъдещето на страната - "А сега накъде?".
Всичко зависи от поведението на партиите в парламента, а пред страната се оформят няколко основни възможности, една от които продължава да тегне като мрачна сянка - поредни нови избори.
Сегашното разпределение на мандатите в НС ("Има такъв народ" - 65, ГЕРБ-СДС - 63, "БСП за България" - 36, "Демократична България" - 34, ДПС - 29 и "Изправи се БГ! Ние идваме!" - 13) прави задачата за изграждане на стабилно управление наистина сложна.
"Има такъв народ" (ИТН) на Слави Трифонов обяви намеренията си сама да предложи правителство и дори вече лансира един състав, който впоследствие беше оттеглен заради недоволството от страна на останалите "протестни партии" - "Демократична България" (ДБ) и наскоро преименуваната "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБНИ).
Критиките относно предложения за премиер Николай Василев разпалиха остри реакции у членовете на ИТН, като на специална пресконференция в БТА зам.-председателят на партията Тошко Йорданов и депутатът Филип Станев намекнаха за това колко са ядосани и обидени от отношението на ДБ и спекулациите за връзка между Василев и ДПС.
Йорданов също така даде ясно да се разбере, че без подкрепата на ДБ и на ИБНИ управлението на предложеното от ИТН правителство е невъзможно и ще се върви към следващи избори.
В моментът вариантът за нови избори не е особено популярен, като според данни от проучване на "Галъп интернешънъл" над 75% от българите искат този парламент да произведе правителство, докато по-малко от 20% биха се радвали на идеята отново да се насочим към урните.
Нещо повече - самите партии до голяма степен са против идеята за нов вот. Два поредни избора в рамките на няколко месеца са в състояние да изтощят всяка партийна каса, дори и за тези формации, които не си дават толкова зор в борбата за гласовете на хората.
Освен всичко това, отиване на нови избори вероятно ще отблъсне още хора от демократичния процес и ще доведе до поредната ниска избирателна активност. А това означава още по-ниска легитимност на избрания парламент.
Изхождайки от всичко това, можем да разгледаме кои са основните варианти за изход от настоящата ситуация:
"Има такъв народ" формира правителство и получава достатъчно подкрепа
Към момента това се очертава като може би най-вероятния вариант. При него "Има такъв народ" ще проведат предварителни разговори с "Демократична България" и с формацията около Мая Манолова. И тя, и Христо Иванов от ДБ заявиха готовност за такива разговори, на които да не се обсъждат "парчета от баницата" и постове, а конкретни политики.
След изненадващия ход на Трифонов да обяви, че няма да прави коалиция, а партията му сама ще издигне проектокабинет, това ще позволи на останалите две протестни политически сили да запазят имиджа си и да не излезе, че са дали на Трифонов и хората му "празен чек". Същевременно с това, ако получат ясни уверения по своите основни приоритети за решителни мерки в посока реформа в съдебната система, социалната политика и други, ще могат да дадат официално подкрепата си за кабинет на малцинството на ИТН.
Тук обаче излиза на преден план основният проблем - трите формации не разполагат със 121 депутати. Общият брой на народните им представители е 112. Това означава, че още 9 депутати трябва да дадат гласа си в подкрепа на предложеното от ИТН правителство.
В сегашната ситуация, в която действително повечето от политическите сили нямат желание да ходят на нов вот, това не е чак толкова невъзможна мисия, като подкрепа може да дойде и от БСП, и от ДПС, а дори и от ГЕРБ или поне от отделни депутати на някоя от трите политически сили. В момента налице е перфектното извинение - страната е изтощена от избори и има нужда от правителство.
Възможно е и президентът Румен Радев да се намеси явно или не дотам явно във формирането на този необходим сбор.
Самият факт обаче, че говорим за потенциален кабинет на малцинството на една партия, прави едно такова бъдещо управление крайно нестабилно. За всяка една политика, за всеки един закон, който това правителство ще иска да прокара, то ще трябва да събира отделно мнозинство в парламента, за да не бъде бламирано.
Всичко това означава също така, че в момента, в който поне част от партиите се почувстват готови за ново раздаване на картите, това правителство ще падне и ще се отиде към нови избори.
Никой не изключва и варианта ИТН сами да предизвикат нов предсрочен вот, ако усетят, че новата ситуация би им предоставила по-добър резултат и възможност за изграждане на стабилно управление.
И все пак, ако се стигне дотам да имаме избран кабинет с министър-председател, вероятността за нови избори (освен ако не се случи нещо непредвидимо) се очертава най-рано напролет.
"Има такъв народ" представя правителство и НЕ получава достатъчно подкрепа
Когато става въпрос за формацията на Слави Трифонов, можем да очакваме всичко. Преговорите за осигуряване на подкрепата на най-малко двете протестни формации са задължителен елемент за избирането на кабинет от парламента, а в сегашните обтегнати отношения между трите формации възможно е да се случи всичко.
Едно по-рязко неразбирателство може да разбие надеждите за правителство. В такъв случай ИТН може или директно да върнат мандата за съставяне на кабинет на Радев, или да представят проектокабинет пред парламента и там той да не получи достатъчното одобрение.
Както казахме вече, 9 депутати са необходими дори при пълната подкрепа на ИТН, ДБ и ИБНИ. И в един момент тя може да не дойде отникъде - партиите на статуквото да стегнат редиците и да решат, че по-скоро биха рискували с нов вот, отколкото с правителство, продиктувано от Слави Трифонов.
В този вариант процедурата се завърта към втората политическа сила - ГЕРБ-СДС. Бившият премиер Бойко Борисов на няколко пъти заяви, че не възнамерява да излъчва правителство при настоящата ситуация, което означава, че най-вероятно ГЕРБ ще върнат мандата на президента Радев още при връчването.
Възможно е да пробват все пак да проведат консултации с останалите политически сили в парламента, но вероятността някой въобще да се появи на тези консултации, още повече - да се явят достатъчно формации и да се стигне до формиране на кабинет, минава много отвъд фантастиката.
За да се стигне по този начин до даването на третия проучвателен мандат за съставяне на кабинет.
Него ще го разгледаме в отделен вариант - Програмно правителство
По Конституция президентът сам решава на коя политическа сила да връчи третия мандат за формиране на правителство. Големият въпрос е дали някоя от тях може да опита да използва мандата и да сформира правителство.
Отговорът е "по-скоро не". Ако все пак се стигне до някакъв такъв сценарий, то той по-скоро би дошъл при даване на мандата на БСП и по-малко вероятно - на ИТН или на ДБ, защото в момента социалистите се опитват поне външно да възстановят самочувствието си от поредния електорален удар, получен на изборите на 11 юли.
Корнелия Нинова и ръководството се опитват да внушат, че на "Позитано 20" все още има сила и енергия за управление въпреки поредния спад в броя на избирателите за червената коалиция.
В този сценарий БСП по-скоро ще търси не партиен, а програмен кабинет, който с начертана карта да реши някои основни и актуални проблеми за страната - да изготви държавен бюджет за 2022 г., да действа по стратегията за справянето с коронавируса и прогнозираната поредна вълна на пандемията, не особено бързия темп на ваксинации и т.н. Може да се добавят моменти като преизчисление на бюджета за тази година, преизчисление на пенсиите и още някои други подобни политики.
Възможно ли е да бъдат изкушени достатъчно депутати да подкрепят подобно програмно правителство с вероятни експертни, а не партийни лица в него? Отново - по-вероятно не.
Шансовете съвсем леко се повишават, ако се стигне до опцията да бъде предложено служебният кабинет (с някакви евентуални ремонти по него) да стане постоянен и той да заеме тази роля на програмно правителство.
Големият въпрос тук е дали "Има такъв народ" биха гласували в подкрепа на такава опция.
При все това, че няма възможност да се достигнат 121 депутата, без подкрепата или на ГЕРБ, или на ИТН, а ГЕРБ в момента е на нож със служебното правителство, тук действително хората на Слави ще имат решаващият глас. А по поведението им до момента може да се съди, че е твърде съмнително те да се съгласят на нещо, веднъж щом техния собствен кабинет е бил отхвърлен.
Добавяме и факта, че "Демократична България" също по-скоро би била против този вариант, след като лидерите на обединението вече са изразили своите съмнения спрямо част от служебните министри. Още повече - участието в такава неясна колаборация с БСП и ДПС само би ударило подкрепата за формацията сред традиционния ѝ електорат.
От ДБ по-скоро биха върнали и мандата на президента, ако той се спре на тях като потенциален трети вариант, отново по същите причини.
С други думи - и вариантът за програмен кабинет поне към момента изглежда невероятен. Въобще вариант за формиране на правителство от трети мандат изглежда по-скоро фантастично.
За да стигнем до втората най-вероятна опция - нови избори
Ако "Има такъв народ" не успее да прокара своя вариант за кабинет по една или друга причина, вероятността да отидем на нови избори е огромна. При нея служебният кабинет ще продължи да действа, а депутатите най-вероятно ще протакат достатъчно, за да се стигне до избори "2 в 1" заедно с вота за президент през ноември.
Според Конституцията в последните 3 месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска парламента, но ако парламентът не произведе правителство до средата на август най-късно, разпускане на депутатите най-вероятно ще има все пак. Възможно е казусът да отиде още веднъж за разглеждане от Конституционния съд.
Все пак най-вероятно парламентът ще бъде разпуснат, а партиите ще започнат да се стягат за още една предизборна кампания - трета в рамките на една година.
Възможен е вариант, в който изборите за парламент няма да съвпаднат с тези за президент, което ще ни вкара в 4 вота в рамките на година - нещо, което спокойно можем да определим като най-лошия от всички варианти.
Едни нови парламентарни избори наесен, независимо дали са общи с президентските, или самостоятелни, може да отблъснат още хора, и да доведат до спад в резултатите на протестните партии и леко да засилят резултата на ГЕРБ. Освен ако не се случи нещо крайно необичайно и изненадващо обаче, третите избори биха ни върнали в стартово положение - без ясно мнозинство, с изолация на ГЕРБ от властта и в тотална неизвестност.
