Специалната изборна операция на Путин

Имало ли е някой, който да се усъмни в победата на Владимир Путин на президентските избори в Русия?

Даже вотът за президент в БФС беше по-интересен, въпреки че и там се знаеше предварително, че "нашето момче" ще вземе точно толкова гласове, колкото са му необходими. 

Всъщност, като се замисли човек, май Гонзо можеше да загуби изборите, единствено ако срещу него се бе кандидатирал Путин, но това е история за друг текст.

Големият въпрос в Русия не беше дали, а с колко господарят на Кремъл ще подсигури своя пети мандат.

Тежката задача се падна на всички политически инженери, пропагандисти и най-вече администратори от тамошния ЦИК. Те трябваше не само да подсигурят необходимия резултат - лесното, когато контролираш преброяването и те грозят потенциални санкции - но и да го направят по сравнително достоверен начин.

Оттам нататък целите бяха ясни. При положение, че на предишните избори през 2018 година резултатът на Путин е 77,5% при 67% избирателна активност, сега няма да бъдат приети по-ниски цифри на фона на войната в Украйна и икономическата ситуация в страната.

Трябва да се покаже ясно кой е лидерът и че народът го обича и подкрепя в провежданите от него политики пред лицето на екзистенциалната заплаха от Запада, както Путин обича да представя войната, пардон, специалната военна операция в Украйна.

Оттам насетне започна провеждането на специалната изборна операция с поставени цели и тактики за тяхното изпълнение.

Нека не се залъгваме - това, което се случи в Русия, няма как да бъде наречено избори.

Първо, Путин трябваше да бъде представен като единственият смислен кандидат. Дори по стандартите на руската фасадна демокрация опонентите сега бяха слаби - лидери от така наречената опозиция, на която ѝ е позволено да съществува в определените от Кремъл рамки.

Националистът Леонид Слуцки е известен най-вече с няколко секс скандала и даже не разполага с налудничавата енергия на своя предшественик Владимир Жириновски, който почина през 2022 г. Слоганът "Делото на Жириновски е живо" говори достатъчно за това доколко Слуцки може да разчита на собствена харизма.

75-годишният ветеран от Комунистическата партия Николай Харитонов бе по-безличен и от Слуцки, залагайки на кампания, лъхаща на тежка соц носталгия, критики към капитализма и призиви за национализация, сякаш в момента каквото и да значимо в Русия не е зависимо по един или друг начин от държавата.

За цвят имаше и един 40-годишен кандидат, начело на либерална партия с представителство от 15 души в 450-местната Дума.

Нито един от тримата не достигна дори 5% резултат.

За всеки случай не бяха допуснати до участие Борис Надеждин и Екатерина Дунцова, които подозрително често споменаваха думата "мир" в кампаниите си. Подобни мнения Кремъл меко казано не толерира и едва ли Путин иска да се види публично какъв процент хора не подкрепят войната в Украйна, пък бил той и едноцифрен.

Webcafe Свят

Опозицията в Русия: Кои са основните играчи, останали след смъртта на Алексей Навални

Лидерите на съпротивата срещу Путин са разделени и маргинализирани

Все пак не Дунцова и Надеждин са основната опозиция.

За нея отдавна е помислено. Най-влиятелните опозиционни лидери са в изгнание, в затвора или мъртви. Най-разпознаваем без съмнение бе починалият преди седмици в сибирска наказателна колония Алексей Навални.

През 2020 година социологическата агенция "Левада" оценява, че фигурата на Навални има подкрепа на около 20% от руснаците. Това е преди войната и налагането на още по-стриктен контрол. Сега само можем да предполагаме как би изглеждало едно подобно проучване.

Отвъд Навални обаче има и една друга опозиция, далеч по-мрачна и неприемлива за когото и да е. Тя няма как да бъде измерена от социологията, просто защото дори не се опитва да участва в демокрация или да я имитира. Това е онази част от руското общество, за която даже Путин е твърде мек.

Радикали, крайни националисти и неонацисти първоначално бяха въодушевени от войната в Украйна, но неуспехът от първата година ги настрои срещу Кремъл и вероятно ги радикализира още повече.

Тези хора харесваха агресивните действия и реторика на Пригожин или военнопрестъпникa и популярен военен блогър Игор Гиркин, известен и като Стрелков, но първият както знаем загина при мистериозна самолетна катастрофа, докато вторият е в затвора.

Webcafe Свят

Игор Гиркин - руският националист, който се обърна срещу Путин

От ключова фигура в Донецк до арест за екстремизъм

Цензурата е почти пълна. До началото на войната имаше "Ехото на Москва", Радио "Свобода", "Дождь", "Новая газета", наред с различни блогъри, включително такива като Стрелков.

Сега всякакви независими, опозиционни и критични канали са затворени, което оставя активни единствено държавните и близките до държавата медии, преповтарящи опорните точки на Кремъл, докато те не се превърнат в единствената възможна истина за руснаците.

Дотук вече е ясно кой е единственият възможен избор. Само че състезание с един кон е доста скучно и хората трябва да бъдат убедени да отидат до урните, защото само високата избирателна активност дава широк мандат на правомощия.

Тук идва ролята на кметове, губернатори, началници на държавни предприятия или собственици на бизнеси, зависещи от волята на правителството в страна, където не съществува върховенство на закона. Армията също дава своя принос към изпълнението на специалната изборна операция.

За всички останали има предизборни обещания. Скорошната реч на Путин пред парламента за състоянието на Русия прилича повече на управленска програма за след изборите, отколкото на нещо друго.

При това особено щедра програма с богати обещания за държавни инвестиции и развиване на инфраструктура, нови технологии, енергетика и космически науки.

В двучасовата си реч обаче президентът не спомена как ще се финансира всичко при положение, че 35% от бюджета за 2024 г. отива директно за военните разходи. А войната май няма да приключи скоро.

В крайна сметка целите на операцията по един или друг начин са изпълнени.

Webcafe Кофеин

Ако Русия не е диктатура, то какво въобще е

Алексей Навални не почина, той беше убит от държавата си

Централната избирателна комисия обяви рекордна за последните три десетилетия избирателка активност от 77,4% и победа за Путин с резултат от 87% от гласовете. 

На отделни места може да се е наложило някой и друг войник с "Калашников" да проверява как гласуват хората или пък да се подправят няколко цифри, както в една московска избирателна секция в район "Летище", където наблюдатели отчитат 471 гласа за Путин, докато в официалния протокол са нанесени 623.

Важното е, че специалната изборна операция е успешна.