Автобус аварира на магистралата. Машината е пълна с пътници, а навън времето е летен мор - горещо, задушно и слънцето пържи. Излиза шофьорът от автобуса и тръгва да види какво не е наред. Междувременно едно малко дете се навърта около него и на всеки две минути му казва: "Чичо, аз знам какво се е счупило". Шофьорът продължава да ръчка по автобуса, преглежда всичко и не може да намери аварията. Най-накрая нервите му не издържат хем да не намира проблема, хем някакво дете да му казва, че знае какво е счупено. Ето защо пита детето какво е счупено. А то, събрало цялата си гордост, казва: "Автобусът се счупи!"
Стар и не чак толкова смешен виц, но перфектно илюстрира ситуацията с брифинг на Столична община за смъртта на 16-годишното момче, ударено от ток, докато чака да пресече булевард в София.
Проверки са се провели, въпроси са се задали и кметът Йорданка Фандъкова е готова с отговор, който имахме още в понеделник - кабелът е поставен незаконно, но пък с договор от ЧЕЗ. Само че сега вече официално.
И самият обект бил незаконен, но как тогава ЧЕЗ осигурява ток на подобен обект, че даже и договор сключва, не е ясно. Проверка предстояла да покаже. Освен това Фандъкова обеща по светофарите да се монтират датчици, че ако някой от тях случайно бъде отворен нелегално, веднага да се разбере.
И толкова. Автобусът е счупен, това го знаем официално. Топката е търкулната към районното кметство на "Триадица", където кметът така или иначе е от друга партия, ръцете са измити, остава само случаят да бъде забравен (което ще се случи най-вероятно до 2 седмици) и продължаваме напред с другите новини.
За общината е много важно да покаже, че в случая тя вина няма. И честно казано, възможно е това да е така. Възможно е някъде по веригата да е станало недоглеждане, което да няма общо с хората на "Московска" 33, а някоя друга институция да е направила грешката.
Когато едно 16-годишно момче умира на улицата, убито от собствения си град, пука ли ни наистина от коя гънка на администрацията излиза чиновникът, дето не си е свършил работата, допускайки подобен инцидент да се случи?
На подобни инциденти се гледа като на горещ картоф, който продължава и продължава да се подхвърля насам-натам, само и само да не остане в твоите ръце.
Въпросът е, че подобно детето от вица, и ние осъзнаваме общата истина - не ни е нужно да знаем откъде е дошъл конкретният пропуск, за да знаем, че в общината има нещо счупено.
Не ме разбирайте погрешно, трябва да се стигне до дъното на този скандал и да се види кой точно е допуснал този инцидент да се случи. Но не за да се принесе въпросният чиновник в жертва на народното недоволство, а за да се установи проблемът и да се пристъпи към решението му.
Прави са онези, които казват, че това е злощастен инцидент, който би могъл да се случи на много места. Защото грешки и недоглеждания наистина се случват и понякога, за жалост, това може да коства животи. Въпросът обаче е къде се случват по-често от обикновено? Къде на такива издънки се гледа като на нещо обичайно? Защото там има системни проблеми.
Може да е ток, удрящ от шахта до светофар, може да е леден блок, паднал върху главата на нищо неподозираща жена, може да са пътници, заседнали в метрото на път за вкъщи... Столична община има уникалния талант да попада отново и отново в окото на иначе дошли отникъде скандали, причинени от атмосферни условия, случайни инциденти или нещо друго от сорта.
Открай време, вероятно още отпреди тази администрация, българската столица се слави лошия късмет да попада на подобни проблеми - трагични, възможни за избягване, но все пак случили се.
И не, не искаме Фандъкова в пристъп на страдална саможертва да поеме вина за всичко лошо, случващо се на територията на София, и да започне да си посипва главата с пепел.
Това, което като граждани можем да очакваме от нея и от служителите на общината, е просто да се стегнат и да работят така, че да намалят броя на инцидентите, кофти ремонтите, които изискват още ремонти, нелепите решения и безметежното харчене на средства за неща, които биха могли да излязат и по-изгодно.
С други думи - искаме да в Столична община да си вършат работа малко по-добре. Така всички ще са далеч по-доволни, а и със сигурност ще намалеят случаите, в които се налага деца да бъдат погребвани заради нечие недоглеждане.
Дотогава, ако не друго, то поне знаем, че автобусът е счупен, все някоя част от него. Какво ще правим с тази информация, зависи от нас самите.
