Докато на Запад разглеждат ползите от 4-дневна работна седмица, у нас депутатите дадоха "възможността" часовете за извънреден труд да се увеличат двойно.
Дали това е вариант за онези, на които им се работи повече, да се изявяват, или е опция за работодателите да експлоатират служителите си допълнително?
Идеята е, че вместо досега разрешените 150 часа на година, работодателят може да поиска от служителя си да работи до 300 часа извънредно. Разпределено по дни това означава 9-часов работен ден, или сметнато в часове - почти 8-дневна работна седмица.
Това, разбира се, ще се случва, само ако служителят иска, поне на хартия. Въпросът обаче е колко "доброволно" се работи у нас.
Промените в Кодекса на труда имат, разбира се, своите аргументи. Като това, че досега нямаше законови начини да се плати на онези, на които се налагаше да работят извънредно повече от 150 часа.
Цвета Караянчева дори се превърна в тема за шеги, след като при аргументирането на промените в закона даде за пример себе си "като инженер, работил в производството". Тя обясни как понякога се налага продукцията да е готова в определен ден, а понякога - да се отстраняват дефекти с извънреден труд. Оттук и нуждата да има регламентирана възможност за повече извънреден труд.
Не можем да не се съгласим. Досега много от онези, които имаха сили и възможност да работят повече, трябваше да получават за това "пари под масата". Сега вече те могат да излязат от "сивия сектор". Пък и работодателите вместо да се оглеждат със страх за солени глоби, ще мислят за отстраняването на производствени проблеми.
Но стигаме до момента, в който доброволно работиш извънредно. Когато заплатата ти зависи от това дали ще се отзовеш на повикване за авария, тезата с добрата воля издиша.
Пък и Кодексът на труда официално уж го забранява, но не съвсем.
"Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време", казва чл. 143.
Но в същия се посочва, че извънреден труд "се допуска по изключение" в няколко случая, сред които и "за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време". Така погледнато, забраненото не изглежда толкова забранено.
И пред опцията да останеш без работа, ще склониш и на 400 извънредни работни часа, плащайки със здравето си за последствията от това. Особено сега, когато отвсякъде дебне несигурност и навън чакат много желаещи да седнат на нечие работно място.
Става сложно и за хората в предпенсионна възраст, за които ще се окаже трудно, и дори непосилно да поемат толкова допълнителни часове.
Никой не казва, че заради тази законова възможност всички ще се юрнем на 300 часа допълнително работа, разбира се. Въпросът е, че промените оставят не малки вратички за експлоатация.
И нека не се лъжем - хората не работят допълнително, просто защото им харесва. Хвала на тези, които имат тази опция и усещат работата като удоволствие.
По-често да работят до припадък се налага на онези, които са изправени до стената и си дават сметка, че предстои криза, че работното им място е несигурно, а ги чакат кредити и семейство за изхранване.
Защото освен инженери в производството, има и един доста по-ниско платен труд, който най-последните в йерархичната стълбичка извършват години наред "доброволно", за да си запазят трудно намерената работа и защото онова, което синдикатите им говорят от телевизора, на тях не им плаща сметките.
Това превръща представеното като възможност в потенциални 300 часа робство. А който не вярва в това, може да попита работещ на поточна линия в малко населено място колко получава, колко работи и колко му плащат за смените по празниците, например. Както и дали въпросният е член на профсъюз...
