Ако миналата година случаят на 18-годишната Дебора от Стара Загора разбуни духовете, карайки ни да обърнем внимание на това колко нормализирано е насилието над жени у нас, то казусът с убийството на 44-годишния Пейо Пеев ни напомни за нещо друго - домашното насилие има много лица.
Всяко споменаване на темата най-често привиква едни и същи образи - мъж-насилник и жена и/или деца като жертви. Така е повечето от случаите и за съжаление в годините назад можем да намерим твърде много подобни примери.
Смъртта на Пеев, за която са обвинени съпругата му Габриела и тъщата му Красимира, обаче е един от онези случаи на домашно насилие, за които се сещаме по-рядко, но сами не са такава рядкост.
Ако са верни излизащите по казуса информации, тук убийството е само върхът на айсберга от тормоз и емоционална манипулация, а ролите на насилник и жертва са обърнати в сравнение с обичайните ни представи.
Според всичко изнесено до момента, Габриела, съпругата на Пейо, го е манипулирала с детето - пречела е да се виждат, намалявала е срещите помежду им и е създавала проблеми.
Смята се, че именно това е и причината той да сключи брак с нея три месеца, преди тя да роди второто си дете, заченато от друг мъж - възможността по този начин да подсигури редовните срещи със своя син. Теза, изказана от неговия адвокат Миглена Балджиева пред bTV.
Адвокат Балджиева разказва и за намеренията на Пеев да води дело за развод със съпругата си, който да уреди попечителските права над сина им, което потенциално е станало и причина за смъртта му.
За съжаление практиките на психологически и емоционален тормоз от жени към половинките им мъже съвсем не са изолиран случай.
Просто не всички такива казуси завършват с убийство, за да говорим за тях.
У нас не е практика мъжете да се оплакват в подобни ситуации, камо ли да подават сигнали в полицията, че половинката им ги трови емоционално с критики, настройва децата срещу тях или при раздяла им пречи да се виждат. Уви, такива сцени не са рядкост.
Сам съм виждал как мой приятел беше буквално докаран до нервна криза от бившата си половинка и трябваше да прекара няколко седмици на легло, за да се възстанови.
В продължение на месеци тя настройваше дъщеря им срещу баща си. Така детето отказваше да се вижда с него и дори да общуват. Освен разбира се, когато нещо трябва да бъде купено.
Както посочва криминалният психолог Росен Йорданов в свое интервю за bTV, много чест общ знаменател в такива случаи е свръхвластната тъща, която подклажда настроенията срещу бащата и нахъсва дъщеря си.
Така мъжете не просто трябва да се разбират с бившите си половинки за доброто на децата, но трябва да намерят и "път към сърцето на тъщата". А ако тя е манипулативна и с деструктивен характер, това е рецепта за много нещастие.
А мъжете трябва просто да преглътнат и да търпят, защото у нас законите защитават приоритетно правата на майката. И тя трябва да има сериозни противообществени прояви или злоупотреби с алкохол или наркотици, за да се даде детето на бащата.
За да си търси правата, мъжът трябва да мине през одисея от съдебни неволи, да е уредил всичко около издръжката за детето и правилата за виждане, като дори тогава не е съвсем сигурно, че тези правила ще се спазват.
Междувременно никой не може да спре майката и бабата от това да изсипят на детето куп отровни думи срещу баща му.
Оттам нататък за родителя остават две възможности - или да продължи да се бори с вятърни мелници и да чака един ден детето му да види и другата страна на монетата, или просто да се отдръпне две крачки назад.
Подобен избор може да те унищожи емоционално, да те съсипе психически, а нервите да те доведат и до физически болести. Но понеже няма шамари, тук не говорим за престъпление.
Освен когато нещата не ескалират като в случая на Пейо.
Неговата смърт трябва да е урок за цялото ни общество, че борбата срещу домашното насилие трябва да се води срещу всичките му проявления. И за това трябва да има и законови промени, които да предпазват както жените, така и мъжете от тормоз.
