Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шамарената мачовщина е време да си ходи

Достатъчен ли е гневът в обществото, за да дойде истинска промяна Снимка: БГНЕС
Достатъчен ли е гневът в обществото, за да дойде истинска промяна

Протестите срещу насилието над жени далеч не са нещо ново у нас.

През годините станахме свидетели на толкова много случаи на брутално насилие, жестокости и дори убийства от ревниви половинки. Много от тези престъпления изкараха разгневени хора по улиците. 

И все пак сега, когато едно 18-годишно момиче беше пребито и рязано с макетно ножче от бившия си приятел, го има усещането, че сякаш най-сетне сме готови за промяна. Че този садизъм може би вече е прелял чашата и търпимостта към проявите на насилие се е изчерпала.

Разбира се, това може да е само усещане, което да отшуми след дни с идването на следващата голяма обществена тема за разтягане и дъвкане, но надеждата я има.

Само за дните след излизането на случая на светло имаме подадена оставка на прокурор Георги Видев, който е допуснал сериозни грешки при обвинителния акт срещу мъжа, извършил побоя над 18-годишното момиче. Временно е отстранен съдебният лекар, определил 400-те шева като "лека телесна повреда".

Двама души пък са били арестувани след отправени заплахи за убийство, след като заплашваните жени са видели случилото се с това момиче от Стара Загора и са решили, че търпението им не може повече да продължава. 

Имаме вкарване в бърз коловоз на нови промени в Наказателния кодекс, които да доведат до по-тежки санкции в случаите на домашно насилие.

Имаме и скандала с Тити Папазов и гостуването му в подкаста на Тото от СкандаУ, където баскетболният треньор разказва как през 90-те е обръснал главата на свое непълнолетно бивше гадже, което му е изневерило.

Макар епизодът на подкаста да е вече на месеци, гневната реакция сега доведе не само до изтриването му, но и до това Тото да премахне цялото си съдържание онлайн, за да се предпази от вълната на обществено недоволство.

Може би за пръв път виждаме толкова широко осъждане не само на насилието над жени, но и на оправдаването му.

Няколко коментара в социалните медии, опитващи се ако не да оправдаят, то поне да нормализират реакцията, че един мъж заслужава да набие жена си, ако тя му е изневерила, бяха посрещнати с твърда стена от неодобрение, включително от работодателите на авторите на тези мнения.

Посланието е максимално ясно - всичко това е вече неприемливо. Не на "възпитателното" рязане на коси, не на шамарите, "за да си знае мястото", не и на тихото съгласие или на подкрепящия смях, когато насилник разказва за "геройствата си".

Този начин на мислене през призмата на обсебващ мачизъм, при който мъжът може да изневерява и това го прави само по-голям мъжкар, но жената обезателно трябва да бъде наказана като блудница, трябва да бъде отречен и заклеймен като неморален, неправилен и недопустим.

Големият въпрос е дали сегашната вълна на непримиримост към насилието над жени ще остави трайна следа на промяна в обществото.

Ясно е, че за някои социални групи промяната няма да дойде просто така. Въпросът е сред останалите да се настани идеята, че ничия изневяра не ти дава правото да упражняваш насилие - нито физическо, нито психическо.

За съжаление не е сигурно, че това ще се случи.

У нас поколения наред на насилието се гледа като на нещо напълно нормално. Още повече - като на право, което имаш, за да упражняваш.

Тази философия е семпла: ако някой те засече на пътя - шамари; ако някой те бутне в дискотеката - шамари; ако някой ти загледа приятелката - шамари и за него, и за нея - да не е давала поводи; ако някой ти говори "на въпреки" - шамари.

А ако някой си позволява да ти говори, че насилието не е решение и трябва да бъде санкционирано: 1) женчо е; 2) шамари!

Именно тази парадигма трябва да се разбие, за да се случи някаква истинска и трайна промяна. Никой няма право да раздава шамари, защото е решил или защото се е почувствал със засегната душевност.

Предложените промени в Наказателния кодекс, които завишават наказанията за лека и средна телесна повреда и разширяват обхвата на домашното насилие и до интимни връзки, са стъпка в правилната посока.

Като общество обаче от нас се изисква да продължим да държим моралната летва високо и да не допускаме връщане назад. Защото ако го направим, трагедиите ще продължат да се повтарят.

 

Най-четените