Наричаха го МараЗико

Той беше сърцето на Рома, когато Франческо Тоти още посещаваше начално училище. Бруно Конти обаче продължава да е идол на тифозите на "вълците" и до днес.

На 13-ти март Бруно празнува 60-годишния си юбилей и си заслужава да си спомним за един от феномените на 80-те.

Истинската любов е незабравима и никога не умира. Не може да я убие и болезненият спомен от финала срещу Ливърпул за КЕШ на "Олимпико" през 1984-а, когато геният със "седмицата" на гърба пропусна дузпа, а улиците на Вечния град се напоиха от сълзите на "джалоросите".

От тази загуба още боли, но главата на Бруно никога не бе сведена надолу. Той донесе магията за титлата на "вълците" през 1983 г. и бе вдъхновението на "скуадра адзура" да достигне световния връх година по-рано.

Конти правеше така, че съотборници му да изглеждат като периферни играчи. Да, дори Паоло Роси, който винаги е твърдял: "Не ми оставаше друго, освен да опъвам мрежите, след като Бруно вършеше останалото."

Но най-голямата победа за легендата е любовта на хората. "Обичат ме дори тифозите на Лацио", гордо споделя Конти, и това е самата истина. Той си заслужи признанието и така ще бъде вечно.

Но освен невероятен футболист, Бруно е и изключителен човек. Отворен и ведър. Винаги готов да помогне и да подаде ръка.

Успехите, славата и парите не го промениха.

Конти е момче по душа и това го държи млад. Преди да започне звездният му път в Рома, Конти е отхвърлен от пълководеца на Гранде Интер - Еленио Ерера.

Аржентинецът го пренебрегва заради ниския му ръст от 1.64 см., отказвайки да приеме гениалността на левия му крак.

Но слава Богу и слава на Ерера, че Бруно разцъфва на любимия "Олимпико".

След триумфа на Италия на Мондиал 1982 самият Крал Пеле не може да скрие възхищението си от Конти: "Без съмнение той е играчът на шампионата", а един момент от втората групова фаза на първенството остава незабравим.

Италия печели с 3:2 срещу Бразилия с хеттрик на Роси и "скуадрата" се класира за полуфиналите. След последния съдийски сигнал на "Бернабеу", Бруно вдига ръце и поглежда към небето, но само миг по-късно започва да търси на терена съотобрника си в Рома и бразилски национал Фалкао.

"Бруно дойде да си сменим фланелките и изглеждаше по-притеснен от мен. Никога няма да забравя как преди мача за Скудетото с Интер на следващата година той се появи на терена със синовете си, които бяха с фланелки на Бразилия. Бруно е символът на Рома. Той имаше техниката на южноамериканец и буквално скриваше топката на бранителите", спомня си Пауло Роберто Фалкао.

Връзката му с бомбардира Роберто Пруцо пък е почти телепатична.

"В повечето случаи ни бе достатъчно само да се погледнем", твърди двукратният голмайстор на Калчото.

Истината е, че Бруно Конти печели любовта на тифозите още в началото на 70-те, когато играе в юношеските формации на "вълците" заедно с бъдещия капитан Агостино ди Бартоломей и Франческо Рока.

Понякога младите римляни събирали повече публика от представителния отбор. Бруно наричал тифозите и съотборниците си братя, но сърцето му било изпълнено с любов и преклонение към Нилс Лидхолм.

"Нилс беше моят живот. Когато говореше в съблекалнята, сдържах дъха си, за да не му преча", казва Бруно, който от своя страна стотици пъти спираше дъха на тифозите с футболната си магия.

Затова го наричаха МараЗико. Измисли го Енцо Беардзот и нищо не отива повече на гиганта, който се извисява едва 164 см. над земята, а на 13-ти март навърши 60.

Новините

Най-четените