В последните месеци не е лесно да гледаш новинарските емисии в България. Нито пък да изчетеш цял един материал, посветен на актуалните събития.
Уж виждаш, че нещо се случва пред теб, а после гледаш, прочиташ и чуваш анализ, че е станало съвсем друго. Войната в медийните групировки съвсем подмени един, два и сигурно още няколко пласта от истинността на случващото се.
И си казваш - ако си пусна един мач, там поне е ясно кой накъде рита и няма как да сбъркам. Но се оказва, че футболът плътно следва обстановката в държавата.
Протести и контрапротести, бойкоти и компромати, напрежение и изкуственост в поведението. Както и медии, които те заливат с подменена или пречупена информация.
В неделя бе национален футболен празник заради годишнината от "Парк дьо пренс". Но нещата пак изведнъж избуяха на нашенското си ниво и стана напрежение. Уж от нищото.
Стойчо Младенов написа декларация-монолог в сайта си. Обвини Левски в липса на уважение заради тениските "7:2", с които левскарите излязоха да загряват за дербито.
Принципно, Младенов е прав. Това го няма никъде по света, даже хората излизат да загряват с фланелки в подкрепа на съперник понякога (Челси за Стилиян преди мача им с Вила миналата пролет)...
Но как да кажем - браво Стойчо, като веднага прочетохме колко пъти той е нагнетявал напрежение, как "с уважение" е удрял по масата и е говорил за "говеждия стадион" и изобщо...
Веднага бе припомнено "тъмното" минало на Младенов. Къде с право, къде без никаква връзка с настоящия случай, в който е прав.
Става сблъсък на очевидната истинност от думите на Стойчо с втори пласт фактология - пак неоспорима, "контрапротест" срещу неговия протест и една мешавица от информационен шум, която нагнетява нищо неподозиращата спокойна футболна неделя.
Не е незначително, защото хиляди хора живеят и битуват с всяка информацийка, кратка или дълга новина и статия около любимия отбор. А в тази са замесени двата, които са най-любими на най-много българи. И страстите пак се разгарят до агресивност по форуми и коментари.
По-рано през седмицата селекционерът на младежите Михаил Мадански проплака, че му взимали играчите. Тръгна дори да обижда човек като Петър Хубчев, а после полека би отбой и взе да се извинява в дълго интервю в неделя.
Достойно е Мадански да си защити позицията, но веднага се намериха медии, които изкараха компромат и за него - да, ама човекът е ваден от футбола за корупция преди 20 години.
И влиза в сила българското правило на консуматора на медийните хранителни добавки: Няма значение дали е прав сега и за момента. Той е корумпиран. Точка. Хм...
Добре де - каквото и да се е случило преди 20 години, на Мадански сега наистина му прецакаха отбора заради клубни интереси. Какво общо има едното с другото. Защо трябва да намираме контра и на най-очевидната и реална новина?
По тази вече утвърдена логика, футболът у нас е пълен с лоши. Добри няма, с много малко изключения, които пък са изцяло добри. Дори и прави никога няма. Всички бъркат и това прави балона с информация около футбола измамен, неистински.
Ако излезе Тодор Батков или Александър Томов и каже, че е утро, дайте да не му повярваме, защото в миналото ни е заливал с лафове и някои от тях са хвърляни ей така.
Вместо да отсяваме истината, ние я чупим, прецеждаме и изкривяваме както си искаме. Ние - разбирай целокупният потребител на информация, воден от някои неособено независими медии, а и активно подпомаган от аудиторията им.
Медиите - заради интереси, а аудиторията - заради лични пристрастия. Колко е яко, че Стойчо е разобличил "говедата", а? Ама пък помните ли той как преди се е изказвал, този "чорбар"? И така до безкрай...
Получава се както, когато четем и слушаме, че протестиращите са подкупени, контрапротестиращите са на хранилка, а охраняващите ги полицаи всъщност не са полицаи, а магьосници от Оз, облечени незнайно защо в униформи.
Чудиш се кое точно какво е, независимо дали си видял с очите си на улицата, или седиш пред телевизора на канапето.
Така и във футбола всеки има минало, което подлежи на компроматен удар. Всеки има влияние в медия. И пространството, което принципно трябва да дава информация в чистия и вид, и дори да я доразвива, се е превърнало в минно поле от лъжи и пи ар на свои хора.
Така всеки герой в този наш футболен свят е това, което бъде представен в излъскания си или окалян имидж.
Скоро и на резултатите от мачовете ще се чудим дали да вярваме, въпреки че ги гледаме с очите си. Което е жалко, защото за първи път от години първенството ни е интересно и в него има здрава интрига. Или не - почакайте, вероятно всички мачове са уредени, за да изглежда, че има интрига...
Объркахте ли се?
