Всеки италиански фен, който е наблюдавал нескопосаните изяви на Фабио Канаваро на Мондиал 2010, в които единственото положително бе предаването на „Златния глобус" на финала на „Сокър Сити", със сигурност е бил осенен от мисълта, че на този отбор му трябва подмладяване. Карикатурата със схема 4-3-3 с 11 ковчега може и да е само метафора, но представянето на „Скуадра адзура" направи гаврата с тях още по-въздействаща. Сега предстоят европейски квалификации, а новият треньор Чезаре Прандели е може би най-добрият възможен вариант като символ на новото начало. Какво обаче може да извади от пакета сеньор Прандели, който бе приготвил изненада за всички отписващи Фиорентина през последните сезони.
Преди да се заговори по това въпрос обаче трябва да направим леко сравнение между отминаващата вече генерация на Гатузо и Пирло, която стана шампион на младежкото Евро 2000 в Словакия, и тази, която през миналата година отпадна на полуфинала в напдреварата в Швеция. Общото между тях е, че към дадения етап практически нито един от играчите не си бе извоювал всеобщо признание, като дори може да кажем, че за Себастиан Джовинко към миналата година се знаеше много повече, отколкото през 2000 г. за Пирло и за Гатузо, въпреки че той вече бе играл в шотландския Рейнджърс. И преди и сега младоците страдаха от наплива на чужденци в Серия А, но за разлика от тогава сега тенденцията е те да намаляват, което ще облагодетелства сегашните младоци. И въпреки че крайния резултат се различава, победата на випуск 2000 на финала над Чехия спокойно може да се равнява на загубата с 0:1 на полуфинала от Германия през 2009 г. Причината е, че през целия мач „Скуадра адзура" бе доминиращият отбор, а германците вкараха при една от малкото си контраатаки, като е излишно да се казва колко общо гола получиха младежите на Англия, както и батковците им година по-късно от Йозил, Кедира и компания. Всичко това показва, че въпреки лансираната теза, че в Италия няма таланти, истината е точно на противоположната страна и нищо чудно до няколко години да видим съвсем нов отбор.
Вратарският пост никога не е бил проблем за Италия и, ако реши да запаси Англия с натурализирани италиански вратари, футболната федерация ще регистрира сериозен оборот.
В защита претендентите за десния бек са трима - Марко Мота от Рома, който бе капитан на младежите от миналата година, Лука Антонини от Милан и Давиде Сантон от Интер. Проблемът може да се разреши лесно от обстоятелството, че Сантон е универсален и може да действа еднакво добре и в средата. В центъра най-вероятно Джорджо Киелини ще запази позицията си, като идеален партньор ще му е Салваторе Бокети от Дженоа (който в младежкия национален играеше в двойка с Марко Андреоли от Рома и в перспектива партньорството им ще се пренесе и при мъжете). На левия бек може да се избира между Доменико Кришито (Дженоа) и Паоло Де Челие (Ювентус), като първият заслужава повече доверие.
Проблемите започват от халфовата линия, където се видя, че все още Рикардо Монтоливо и Клаудио Маркизио не са в състояние да се превъплътят в новия Андреа Пирло. Въпреки това на тях ще се разчита със сигурност и в бъдеще. По фланга изборът най-вероятно ще падне върху Игнацио Абате от Милан и Алесио Черчи от Рома, като срещу нашия ЦСКА в Лига Европа последният показа, че няма проблеми и да бележи.
За атаката най-добър вариант ще бъде с изнесен нападател в лицето на Марио Балотели или конкурентът на Валери Божинов в Парма Алберто Палоски, подкрепян от втора линия от ювентинеца Себастиан Джовинко.
Тази пълна смяна на местата най-вероятно обаче ще бъде осуетена, тъй като се очаква част от пренебрегнатите при Липи играчи да бъдат върнати. Джузепе Роси, Фабрицио Миколи и дори Антонио Касано със сигурност могат да дадат много на националния отбор и по-младите да могат да израснат покрай тях. Със сигурност след фиаското на мондиала ще остане триото Ди Натале - Куалиарела - Пепе, като с филигранния си гол срещу Словакия вторият показа, че не трябва да бъде отписван. Ще се разчита и на Джампаоло Пацини.
Логично би било извън сметките да останат Якуинта, който се справя добре единствено със задържането на топката, и Джилардино, който по-скоро би спечелил от лотарията, отколкото да вкара важен гол. Именно Чезаре Прандели обаче е човекът който възкреси неговата кариера във Фиорентина и едва ли ще откаже от своя питомец. Още повече, че след залеза на играчи като Лука Тони и Кристиан Лукарели, единственият читав таран в италианския футбол остана миланистът Марко Бориело, за когото се смята, че се обръща по-бавно от немски танк по времето на Първата световна война.
Едва ли може да очакваме някакво невероятно преобразяване в Италия и, подобно на Германия на изминалия мондиал, тя да реши да заложи на скоростта, а не на постепенната атака и мощта в нападение.
Ако този канон бъде пречупен, феновете на Италия могат да се надяват някой наследник на Фабио Канаваро и Дино Дзоф да вдигне световната титла над главата си. Работата е в това, че човек трудно се бори с предрасъдъците си и, дори да няма играчите за обичайния си стил, е много по-вероятно Прандели да се опитва да адаптира своите подопечни към него, отколкото той самият да се нагоди към наличното. Ако треньорът действа първосигнално, бъдещето пред „Скуадра адзура" ще е ужасно, но ако покаже прозорливост, то първата крачка за връщането в семейството на големите ще бъде направена.
