На "Олд Трафорд" недоволството расте вече от доста време. Но в предпоследния ден от годината то избухна с нова сила при поредния провал на Манчестър Юнайтед пред собствена публика.
След малко повече от половин час игра домакините вече изоставаха с два гола срещу Нюкасъл, заслужаваха да са получили още и Рубен Аморим се видя принуден да прави смяна, за да коригира объркания титулярен състав.
Мениджърът извади от игра Джошуа Зиркзее и това беше посрещнато с одобрителни възгласи от стадиона.
Всеки от останалите полеви играчи заслужаваше да бъде сменен - толкова шокиращ беше Манчестър Юнайтед в първите трийсетина минути - но именно несполучливото лятно попълнение Зиркзее обра негативите.
Когато прозвуча сигналът за край на полувремето, от всички страни на стадиона прозвучаха освирквания. Такива имаше и след втората част, макар че тогава доста от феновете вече си бяха тръгнали.
0:2 от Нюкасъл беше четвъртата поредна загуба и общо шеста в последните осем мача. Негативните статистики се трупат и за първи път от сезон 1978/79 Юнайтед загуби три поредни домакинства в първенството.
Новата година ще завари "червените дяволи" на 14-тата позиция в класирането, само на 7 т. над зоната на изпадащите - затова и английските медии вече поставят тима сред борещите се за оцеляване в елита.
Възможността за изпадане звучи гротескно, но такава е реалността на Юнайтед в момента и до края на сезона във Висшата лига няма как да има друга цел, освен задържане на повърхността. Всякакви надежди за топ 4 вече угаснаха.
Преките конкуренти на играчите на Аморим не са отборите от челото, а Ипсуич, Уулвс, Евертън и Кристъл Палас - съперниците точно под Юнайтед в таблицата.
И ако причините могат да се търсят в нивото на играчите, селекцията през последните години и редица ръководни решения, е време погледите да бъдат отправени и към треньора.
Рубен Аморим не успя да донесе особен импулс, след като пристигна от Спортинг преди два месеца. Всъщност не е преувеличено да се каже, че сега Юнайтед е дори по-хаотичен и разбалансиран, отколкото при Ерик тен Хаг, защото се мъчи в движение да усвои нова схема при непрекъснати ротации в състава.
Нюкасъл влезе като фаворит в мача, но дори в този случай "червените дяволи" успяха да изненадат неприятно публиката си с отвратителното представяне в първите минути.
След смяната на Зиркзее и влизането на Коби Мейну домакините се стабилизираха, влязоха в мача и изпуснаха няколко положения, но нямаха класата да сътворят обрат.
А без наказания капитан Бруно Фернандеш те изглеждаха дори по-зле, отколкото при предишните поражения от Борнемут и Уулвърхемптън.
През декември Юнайтед отстъпи също пред Арсенал и Нотингам Форест и за пръв път от 1962 г. загуби общо пет двубоя в един календарен месец.
Нищо чудно, че първоначалният ентусиазъм от назначението на Аморим се изпари - от над 100 години насам мениджър на този отбор не беше губил пет от първите си осем шампионатни мача.
Редно е футболистите да понесат своята вина за случващото се, но и треньорът все повече трябва да си задава въпроса дали е време да промени нещо в подхода си и в любимата си схема 3-4-3.
Истината е, че за краха срещу Нюкасъл отговорността му е съвсем очевидна. Още като излязоха съставите, на очи се набиваше изборът на Кристиан Ериксен и Каземиро в халфовата линия.
Двамата ветерани вече не притежават интензитета, за да играят успешно в това първенство, особено пък заедно като дуо в средата на терена. И особено срещу една от най-динамичните полузащити в Англия в момента, която логично ги разпиля още от първите минути.
Сандро Тонали, Жоелинтон и Бруно Гимараеш си правеха каквото поискат, защото имаха числено предимство и превъзхождаха откъм скорост и физика Ериксен и Каземиро.
Аморим призна грешката си с ранното включване на Мейну, но вече беше късно и сбърканата титулярна единайсеторка не позволи на Юнайтед да се противопостави.
Видно е, че мениджърът изпитва трудности да намери в наличния състав подходящите изпълнители за своя стил. Трудно му е и да наложи идеите си, включително заради натоварения календар и липсата на време за тренировки.
Но до момента при него Юнайтед не прогресира, а тъкмо напротив - формата на няколко играчи спадна ударно, като може би най-показателният случай е този на Лисандро Мартинес.
Напоследък бранителят е потресаващ, имаше вина и за двата гола на Нюкасъл и напълно разрушава представите, че е подходящ за схемата на Аморим с трима централни защитници.
Преди мача треньорът беше изразил увереност, че слабата серия "няма да продължи вечно". Страшното за него е, че засега няма изгледи тя да приключи, защото на Манчестър Юнайтед предстои гостуване на лидера Ливърпул идната неделя.
После е мачът срещу Арсенал за ФА Къп.
Нови две загуби няма да са никак изненадващи и ще поставят под още по-сериозна въпросителна цялата концепция на Аморим и влиянието му върху състава.
Гневът така или иначе се засилва и настроенията в Юнайтед стават все по-мрачни.
За да има някакъв шанс да измъкне отбора от дупката, мениджърът не може да си позволи грешки като тези срещу Нюкасъл - защото и неговият кредит на доверие ще започне бързо да се изчерпва.
