"Сутринта я започнах с мейл, в който шефовете ни съобщават, че ще има съкращения." Коментарът идва от приятел, работещ в чуждестранна компания в IT сектора.
И това е поредният подобен случай, за който чувам в последните месеци. Най-често става въпрос точно за IT компании или фирми в сферата на съпорта, които закриват позиции и ги местят в страни като Северна Македония или Индия.
Това изтегляне се забелязва и в състоянието на преките чуждестранни инвестиции у нас, които през 2024 г. отбелязаха значим спад. За първите 9 месеца на миналата година спадът на чуждестранните капитали е с цели 63%, отчита Българската народна банка.
Към края на септември 2024 г. преките чуждестранни инвестиции възлизат на 1,242 млрд. евро или 1,2% от БВП, докато за същия период на 2023 г. те са били 3,381 млрд. евро (3,6% от БВП).
Ясно е - България винаги досега е била интересна за инвеститорите заради ниските си разходи за труд, съпоставени с прилично качество на труда. Инфлацията обаче променя това.
За последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, като България е на трето място по този показател, след Литва и Унгария, с близо 97 на сто, по информация на Института за пазарна икономика.
И докато сега надеждата е, че с влизането ни в Шенген този процес ще се обърне и страната ни отново ще стане интересна за инвеститорите, един фактор за момента остава като трън в петата - как някой ще се престраши да инвестира в държава, която е толкова тежко нестабилна в политически план.
От 2021 г. насам България е имала общо 8 правителства, от които едва две са редовни. Нито едно от тях не е издържало повече от 10 месеца.
Пресилено ще е да кажем, че формирането на един редовен кабинет сега ще реши всички проблеми на бизнеса и ще доведе до нови потоци от свежи пари в страната.
Със сигурност обаче липсата на стабилна среда не помага. Даже пречи.
България категорично има нужда от редица реформи, особено в правосъдието и в публичния сектор, които да гарантират сигурността за бизнеса. Фрапираща е нуждата от приемането на ясен държавен бюджет, в който да са заложени перспективи за управление, гледащи повече от 3-4 месеца напред в бъдещето.
Държавата има нужда от това да развие стратегия, която да подкрепя бизнеса, да цели разширяване подобряване на качеството на човешкия капитал, и да стимулира предприемаческото мислене.
За това обаче трябва редовно управление, което 1) да знае какво прави и 2) да има хоризонт от поне няколко години. А засега подобно нещо изглежда като мираж.
И политици, и общество сякаш нехаят, че се намираме в положение на свободно падане, а единственият начин да се излезе от ситуацията, е с компромиси и с по-малко крясъци и его.
Уви, точно крясъци и его има в българската политика в излишък.
Нужно ли е да стигаме до вдигане на безработицата и до масово изтегляне на компании от българския пазар, за да се вземем в ръце и да разберем, че само с опортюнизъм, високопарни реплики и лепене на обидни епитети няма как да се управлява държава?
Кога точно ще усетим, че ножът вече е опрял до кокала, за да се излезе от този омагьосан кръг?
