В Манчестър се готвят да празнуват титла. Не е ясно само кой ще пие от радост и кой - от мъка.
Неделя, 8 януари. Идва мачът, който може да предопредели много неща през сезона за двата големи съперника от града. Титли и купи не се печелят през януари, опита да отклони вниманието и да свали напрежението Роберто Манчини. Но истината е, че двубоят е ключовият момент от битката на двата манчестърски тима на два фронта.
Ако в неделя Сити удари Юнайтед, психологически ще прати съперника в нещо като нокдаун с две аркади. След 6:1 на „Олд Трафорд" в първенството се говореше за предимство на светлосините. По Коледа уж ударите се изравниха, като Юнайтед догони съперника. Но изпусна „мачбол" да поведе в класирането за старта на новата година, падайки конфузно с 2:3 от Блекбърн у дома. И предимството пак мина на страната на Сити.
Юнайтед не бива да губи, защото това ще значи раздяла с преследването на трите трофея, които сър Алекс искаше да се спечелят. А да си извън играта в Купата на Лигата, Шампионската лига и Купата на Футболната асоциация още в първата седмица на календарната година ... Това не е много Юнайтедско. И със сигурност ще нарани сериозно психиката на отбора, а и гордостта на виделия всичко сър.
През миналия сезон Сити изхвърли Юнайтед на прага на финала в турнира и предотврати шанса „червените дяволи" да направят дубъл. Мотивацията за реванш ще е огромна, но ситуацията за тима на Бербатов е сложна.
Юнайтед ще иде на стадиона на врага след две поредни загуби в първенството - нещо, което се случва изключително рядко. За последно тимът натрупа три поражения поред през май 2001 г., в последните три кръга на първенството, което вече бе спечелил. Лютият шотландски мениджър не би искал да види това да се повтори...
Ситуацията е сложна и с десетината контузени, оставили Юнайтед на практика без резерви. Но тук можем да говорим както за обективни, така и за субективни фактори. През лятото Фъргюсън така и не подсили отбора в средата на терена, а купи основно защитници и крила. Сега Юнайтед се оплаква, че загубил задълго Андерсон и Клевърли, но, при цялото уважение към качествата им, и двамата не би трябвало да се броят за решителни играчи. На отбора му липсва качество в халфовата линия, което дълго се компенсираше с биткаджийство и повече динамика по крилата. Полузащитата се прескачаше в играта. Но това не може да продължава вечно.
Стигаме и до проблема „Рууни". Какво става с този човек винаги по средата на сезона? Или се забърква в скандал с проститутки, или обявява, че иска да си ходи и изправя клуба пред едномесечна криза с преговори и опровергаване на слухове. Или влиза в серия от ужасни игри и пропуски, при които си рита краката вместо топката сам срещу вратаря (справка мача с Нюкасъл). В момента пак сме в Руневия период, в който се говори за конфликт с Фъргюсън, продажба и т.н.
Сити от друга страна си има своите тегоби. Загубата на най-силния футболист на тима в момента Яя Туре за месец ще е удар, но финансовата мощ на клуба ще позволи замяна, дори с цената на 20-ина милиона за Даниеле де Роси, например. Проблемът, ако си конкурент на Сити е, че в състава на водача в класирането сякаш няма как да се появят пробойни. Излиза един качествен играч, замества го друг, а на пейката чака трети. А хората обичат да казват, че титлите не се купували с пари...
В неделя Юнайтед ще опита пак да докаже тази теза. Дербито ще е свирепо, а залогът - колосален. И след него май ще се очертае кой ще пие от радост в манчестърските пъбове през май. И кой от мъка и завист.
