Коледните и новогодишните празници почти винаги водят до преяждане. Хубава храна или алкохол, а най-често и двете заедно означават проблеми с теглото в началото на януари. Това е част от нашето ежедневие и всички ние, успешно или не, търсим начин да се справим с това.
А сега се сетете за Формула 1, където диетолозите и фитнес треньорите бдят над пилотите и всеки един излишен килограм става жертва на безмилостна атака. И въпреки всичко, винаги се намират пилоти, които добре изпъват гащеризона и определено имат нужда да свалят няколко килограма.
Със завръщането на системите KERS във Ф1 за сезон 2011 изискванията пред пилотите стават още по-сурови и те ще трябва допълнително да отслабват. Заради KERS минималното тегло на болидите за 2011 беше увеличено с 20 кг - от 620 на 640, но всъщност средното тегло на една такава система е 33 килограма, което означава, че разликата трябва да се "избие" отнякъде.
Пилотите вече бяха предупредени, че ще трябва да се лишат от още няколко килограма, а отделно от това ще се търсят начини за допълнително олекотяване на болидите. По тази тема мога да ви препоръчам книгата на бившия механик в Benetton Стив Мачет "The Mechanics Tale", в която се разказва за битката на тима за олекотяването на всеки един детайл от болида. И въпреки всичко, по-едрите пилоти като Марк Уебър и Роберт Кубица отново ще са в по-неизгодно положение.
А допреди няколко години теглото на пилотите не беше кой знае какъв проблем, поне за стандартите на Ф1, въпреки че някои механици на Williams наричаха Хуан Пабло Монтоя "кюфте".
А това е повод за моята селекция на петимата най-велики пилоти в историята на Формула 1, които са имали проблеми с теглото и по сегашните стандарти нямаше как да се класират за място на стартовата решетка през 2011 година.
Алберто Аскари
Алберто е син на известния пилот Антонио Аскари и е първият световен шампион в историята на Ferrari в съвременната Формула 1 - той взима титлата през 1952. Предишните две титли са спечелени от пилоти на Alfa Romeo - Фарина, а след него Фанджо. Но Аскари е този, който нарежда Скудерията сред големите отбори през 50-те години. Аскари доминира през 1952 - шест победи от шест старта и пет спечелени квалификации.
След това Аскари печели титлата и през 1953, но за сезон 1954 напуска и подписва с Lancia. Което се оказва грешка защото Lancia буквално не разполага с болид, готов за участие във Формула 1. През 1955 Аскари влиза в историята с излитането си от трасето в Монте Карло и последвалото приводняване, след което той се отървава само с леки контузии по лицето. Четири дни по-късно Алберто участва в тестове на прототип на Ferrari на "Монца" - катастрофира, излита от колата и загива.
Фройлан Гонзалес
Гонзалес носи прякора "Бика от Пампасите", но той е измислен от британците, сънародниците му в Аржентина го наричат доста по-прозаично - "Голямата глава". Гонзалес печели Гран при на Великобритания през 1951, а във Формула 1 се състезава за Ferrari и Maserati.
Тео Фаби
Тедоричи (както е пълното му малко име) никога не е бил висок и много рядко стъпва във фитнеса (по времето, когато физическата подготовка на пилотите във Формула 1 става все по-важна). През 1982 той подписва с Toleman и влиза във Ф1, но сезонът е пълен провал - Фаби не успява да прескочи квалификациите и не стартира в нито едно състезание.
След това Тео решава да се пробва в Щатите и още в първия си сезон в сериите CART става вицешампион. По-късно, през 1985 Фаби се връща в Toleman и е пилот на тима, когато той се превръща в Benetton. През 1988 италианецът се завръща в Щатите, а преди това е успял да запише три спечелени квалификации в кариерата си във Формула 1.
Найджъл Менсъл
Помните Британския лъв, нали? През 1986 той беше големият фаворит за световната титла, но я загуби, след като в последното състезание в Австралия гръмна едната му задна гума и Ален Прост спечели втората си корона. През 1991 Менсъл също имаше шанс за титлата, но отново не успя да се възползва от него - този път заради много свои грешки.
През 1992 обаче всичко си дойде на мястото - Менсъл и Williams доминираха от началото до края на сезона, когато той напусна със скандал, след като стана ясно, че няма да получи увеличение на заплатата от сър Франк, като новината беше гарнирана с идването на нов пилот в тима за 1993 - Ален Прост. Менсъл замина за Щатите и спечели титлата в Indycar в първия си сезон там.
През 1995 лично Бърни Екълстоун уговаря Менсъл да се върне във Ф1, тъй като шампионатът беше в криза след смъртта на Айртон Сена. Но престоят му в McLaren се оказа твърде кратък, тъй като Менсъл беше доста дебел за кокпита на колата.
Хуан Пабло Монтоя
Последният талантлив пилот, който е имал проблеми с теглото. Колумбиецът беше един от претендентите за световната титла през 2003 година, но в края на сезона президентът на ФИА Макс Мозли промени правилата за гумите и тимовете, работещи с Michelin изостанаха (сред тях и отборът на Монтоя - Williams).
Но Хуан Пабло беше фантастичен пилот, който правеше изпреварвания, от които на феновете им спираше дъха, но имаше и проблеми с контрола на емоциите си. Монтоя живееше в Монако, а фитнес треньорът му Джеймс Милигън - във Великобритания и беше принуден да приема на доверие информацията от страна на пилота за изпълняваната от него диета и упражненията, които прави. В негово лице Формула 1 загуби атрактивен пилот, а Монтоя все още не може да се наложи в NASCAR.
