За волейболните фенове вече започна обратното броене на времето, което остава до началото на световното първенство в Италия. От първия мач на България на 25 септември срещу Китай ни делят 32 дни. 32 дни на надеждата и мечтите за поредно отличие. И този път с по-благороден блясък.
Статистиката е категорична - от 2006 г. до сега волейболистите останаха без медал само през 2008 г. Тогава той трябваше да дойде от олимпийските игри. Скандалът с бившия вече капитан Пламен Константинов и може би грешно планираната подготовка обаче превърнаха това участие в нещо, което всички около тима се опитват да забравят.
На шампионата в Италия тимът ни ше защитава бронзовия си медал от Япония 2006. И амбициите за нещо повече. Както и ще се опита да навакса пропуснатото от световната лига, когато влизането във финала бе изтървано в последния миг.
Селекционерът Силвано Пранди избра подготовката да започне почти два месеца преди първия двубой. Логично първите седмици бяха отделени за подобряване на физическото състояние на състава, нещо което в дълъг турнир като световното също ще играе съществена роля.
35 дни преди сблъсъка с Китай българите изиграха първия си контролен мач - срещу №6 в световната ранглиста Полша. Последваха още два мача - срещу №1 Бразилия и бъдещия съперник и на световното първенство Чехия. Равносметката - две победи, една загуба, второ място.
За сериозни изводи от тези двубои е твърде рано. България може би ще бъде един от малкото отбори, чиято подготовка е наситена с толкова контролни срещи. На нашите предстоят още седем мача - срещу Италия, Сърбия, Русия, Куба, Аржентина, Франция, Испания.
За сравнение друг от претендентите за медали Русия ще изиграе наполовина по-малко приятелски срещи. Съшото важи и за Италия, които имат уговорени пет приятелски мача. Чия тактика е правилна ще стане ясно на шампионата в края на следващия месец.
Единият от постигнатите в Полша през уикенда успехи е особено ценен, независимо че е в контролна среща - този над домакините. Техният треньор Даниел Кастелани заложи на всичките си звезди от началото до края на срещата. И въпреки това взеха само един гейм.Това е едва вторият ни такъв над тим от топ 10 в световната ранглиста за тази година. Другият е над Аржентина в първата от двете контроли, изиграни преди старта на световната лига. "Гаучосите" са под №9 според последното издание.
Общо тимът ни е изиграл осем мача срещу такива състави от старта на подготовката на 3 май. Другите са срещу Бразилия (четири официални срещи и една контрола) и още един срещу Аржентина (контролна среща), но всички те са загубени от нашите.
„Притеснява ме фактът, че до момента през сезона не сме спечелили мач срещу класен съперник", призна преди двайсетина дни и бившият капитан Пламен Константинов.
Все още отборът ни има време да поправи този факт, за да понатрупа самочувствие, а и да продължи да всява респект сред същите тези съперници, които вероятно ще срещне и в Италия.
Сред положителните неща са и индивидуалните награди. Дори в неофициален и чисто приятелски турнир.
Положително е и появата на полето на Константин Митев. Въпреки че в последните месеци той игра на плажа, а обикновено тогава всеки волейболист се нуждае от малко повече време, за да се върне на високо ниво в зала, Коцето успя да влезе в ритъм за седмица. И с негова помощ отборът стигна до победа над еврошампиона.
Положителен продължава да е и общият баланс на тима от това лято - от 20 изиграни срещи 13 са завършили в полза на България. Загубите са седем.
Лошото обаче е петата загуба срещу Бразилия. При това от пет мача през тази година. С успеха онзи ден селесао взима сериозно психологическо предимство, независимо, че в три от срещите се нуждаеха от тайбрек, за да спечелят срещу нас. Което между другото също е в техен плюс, тъй като показва, че са тимът, който все още е по-подготвен да се справи дори в най-тежката ситуация. Това че Бразилия е класа я видно и ясно за всички, но ако искаш да си най-добрия трябва да можеш да побеждаваш именно такива отбори.
Лош е и фактът, че основните проблеми и в Полша бяха в посрещане. И срещу Бразилия, и в загубените геймове срещу домакините и Чехия. И там като че ли не се вижда разрешение. Няма нови имена, няма и да има. Да, тимът ни се справи по-добре при поемането на тактическия и насочен сервис, но все още изпитва трудности. Остава да видим дали ще стигне времето да се справим с тях преди истинските мачове.
Лошо е оставянето на пейката на Георги Братоев, който единствен (заедно с второто либеро Владислав Иванов) не получи шанс в Полша. Както и думите на Силвано Пранди казани след двубоя с Полша: „Изпробвах всички, от което съм много доволен".При условие, че все пак някой е останал на пейката. Защо се случва това вероятно знае само Пранди и щаба му. Но Жоро и тима ни не печелят от липсата на игрова практика на таланта.
Лошо е и изявлението на селекционера накрая - „Победите тук не се броят". Напротив, броят се. Каза го и Владо Николов миналата година при завръщането от европейското. „Самочувствието се гради с победи", отсече капитанът тогава. Дори когато са в контроли, победите пак помагат.
Лошо е и решението за едноседмичната почивка на Матей Казийски. И някак нелогично. Нали само преди четири седмици всеки почива по две? Освен това Матей се присъедини към лагера на отбора почти последен. А и в крайна сметка нали именно сега тимът изгражда отборния си облик, синхрона, малките пукнатини, които ни попречиха на световното първенство.
Ако е контузен е разбираемо. В противен случай ни припомня случилото се от преди две години. Тогава звездите отдъхваха по време на световната лига, използвана като подготовка за олимпиадата. Резултатът - провал в Лигата, провал в Пекин.
В следващите 32 дни ще стискаме палци ситуацията да не се повтаря. И ще се надяваме и мечтаем отборът ни най-после да стигне върха. Защото отдавна е показал, че има потенциал за това и е крайно време той да бъде използван.
