Украинското "класико" Шахтьор (Донецк) - Динамо (Киев) снощи завърши 3:1 - трета поредна победа на "оранжево-черните" и шест точки аванс на върха в класирането. Герой за домакините бе националният защитник Олександър Кучер, отбелязал два гола за успеха.
Столичани даже бяха изпреварени на второто място по голова разлика от Днипро. Без да забравяме, че първенството е едва в осмия си кръг и има още много време, все пак трябва да отчетем, че "миньорите" направиха важна крачка към своята осма и четвърта поред титла.
Нека да видим и останалите пет извода на колегите от специализираното украинско Интернет издание Football.ua.
1. Двата съперника нямат тайни един от друг
Това си пролича от самото начало на мача. Всички прекрасно знаеха, че Шахтьор ще атакува мощно от първата минута и за гостите остана задачата да съсредоточат повече сили в отбрана, за да отбият тази приливна вълна. За първите 10 минути "миньорите" създадоха повече положения, отколкото през цялото останало време. Стремежът им бе да отбележат ранен гол и да накарат противника да се открие.
Защо не се разписа никой от водещите голмайстори на двата отбора Хенрих Мхитарян и Браун Идейе? Иска ли питане - пазеха ги персонално. А можеше ли Мигел Велосо спокойно да започва атаките на Динамо от дълбочина, както го прави обикновено? Колко опасни центрирания направи Дарио Сърна за Шахтьор? Нищо чудно, че решаващият играч в мача се оказа защитникът Олександър Кучер!
2. Шахтьор е по-добре подготвен за играта на нерви
Мачовете между двата водещи клуба в украинския футбол рядко преминават спокойно и спортсменски и понякога теренът се превръща в бойно поле по време на дербито. Този път липсваха червени картони, но това бе по-скоро изключение.
Играчите на Шахтьор обаче се научиха да запазват хладнокръвие, когато градусът на напрежението се покачи. Сърна, Фернандиньо и компания направиха не по-малко нарушения от киевляни и не по-рядко влизаха в спорове с тях и с арбитъра. Само че те съумяха да отделят всичко това от самата игра. При Динамо бе обратното - всяка препирня на терена влияеше на представянето им, а Велосо и Гармаш бяха толкова разсеяни в началото на второто полувреме, че просто не успяваха да си вършат работата.
Може би именно тази психологическа разлика донесе победата на домакините.
3. При Динамо липсва организация в играта
Изглежда сякаш, че в опитите си да удържи резултата, Юрий Сьомин оставя всичко друго на заден план. Да, важно е да постигнеш целта си, но не ти помага, ако пренебрегваш средствата. И не става въпрос за красив атакуващ футбол, ами за най-обикновена организация на действията. При Динамо нямаше такава снощи. И то не само в нападение, но и в защита.
Парадоксално е, но отборът, който строи играта си около отбраната, се оказва неспособен да удържи първоначалния натиск. Притеснения будят и няколкото спасителни шпагати на Хачериди в последния момент в рамките на наказателното поле. Тим с добре организирана защита не би позволил да се стигне дотам.
Динамо държи много играчи в своята половина, но това не прави отбраната непробиваема. А за атаката въобще няма какво да говорим.
4. Вилиан все още е голям футболист. Поне за 30 минути
Цяло лято Вилиан не криеше желанието си да напусне Донецк. Той дори остана по-дълго в Бразилия и пропусна част от подготовката на Шахтьор, но в крайна сметка остана в отбора и в мача с Динамо доказа, че все така е важна част от него.
В първите 10 минути той можеше да стане герой намача, ако беше открил резултата. С лекота бразилецът преодоляваше Велосо, Данило и Хачериди, отправяше остри подавания и сам стреляше към вратата. Нещо повече, връщаше се в собствената половина и помагаше на Рац в отбрана.
Това бе половин час на идеален футбол в изпълнение на един играч. След това си пролича ефектът от пропуските в подготовката. Все още плеймейкърът не е готов да играе цял мач.
5. Ярмоленко се нуждае от по-офанзивен стил на игра
Скептиците сигурно биха казали, че срещу силен съперник Ярмоленко отново не разкри качествата си, като дори красивият му гол не би им попречил да го сторят. От друга страна, как може нападателят да е ефективен, ако не получава достатъчно топки от съотборниците си. А на скорост към него бе отправен само един пас и той се възползва стопроцентово. Ярмоленко не е Меси, той не може сам да си вземе кълбото в центъра и да го набута в мрежата, преминавайки целия противников състав. Ако го сравняваме с най-добрите играчи в света, то той повече прилича на Кристиано Роналдо и има нужда постоянно да бъде с топката в зоната около наказателното поле, за да е опасен. В средната зона и особено в своята половина Ярмоленко няма как да е ефективен.
