Футболът ни дочака поредният Видовден, след като ни биха и норвежците. За първи път в историята.
Колко първи пъти изпитахме в последните години...
Но за поредния Видовден, нека потърсим причините в Антоновден отпреди 9 (скоро ще са 10) години.
На 17 януари 2005 г. героите от САЩ 94 се събраха на една маса в хотел "Хилтън" и надуха тръбата на революция във футбола.
Предвождаха ги Боби Михайлов, Емил Костадинов, Наско Сираков, Данчо Лечков, Любо Пенев, Христо Стоичков (тогава национален селекционер), Трифон Иванов... Декларираха подкрепа от Краси Балъков, от Златко Янков, Петър Хубчев - с две думи това бе цветът на златния отбор.
Първата цел бе на февруарския конгрес да свалят от власт Батето, защото футболът не вървял.
Така си беше - за десетте години на Славков начело на БФС България игра на 2 европейски и едно световно. Левски и ЦСКА оставаха на един мач от Шампионската лига, в Европа записвахме победи над Шахтьор (Донецк), Хайдук.
Изкарахме в чужбина Стилиян, Мартин, Бербатов и това бе само върхът на айсберга, защото имахме играчи в поне 10 отбора от най-добрите първенства на континента.
От преврата на Четвъртите също трупаме успехи, Батето (лека му пръст) чак щеше да завиди.
Например пак изнасяме в Европа, но ръководители. Михайлов е член на Изпълкома на УЕФА. Взехме и домакинство на юношеско европейско през 2015-а, построихме с пари от ФИФА база в Правец, сега движим и такава в Бояна.
На терена... Е, тук малко изоставаме. Само 8 години трябваха за изпълнението на обещание №1 от онзи 17-ти януари за намаляване на отборите в "А" група. Все пак стана, алелуя!
Националният върви криво-ляво, един път последен, два пъти предпоследен и два пъти - просто трети и некласирал се, в циклите от 2005-а насам. Смениха се 8 национални селекционери, сред тях и Лотар Матеус.
Съвсем ясно е, че иде девети, защото на Любо Пенев вече не дните, ами часовете му са преброени след поредния фалстарт в квалификации. Човек чак да се зачуди: какво значение има кой ще води отбора, след като резултатът е все един и същ?
Ах, да - и успяхме да откажем от националния най-добрия си играч. Всъщност единственият, който бе на световно ниво поне за известен период от кариерата си. Бербатов.
Конгресите са шоу, обикновено без конкуренция за Михайлов, който освен другото включи в широкото футболно движение над 150 нови клуба. В абсурдната система "всеки клуб има един глас" това са си стотици вотове.
Нищо, че ЦСКА, Левски, Литекс, Ботев или Лудогорец може в определен момент да не харесва Боби. Дойде ли конгрес, гората от ръце гарантира избор.
Взеха, че и осъдиха БФС като нелигитимен за конгреса от 2005-а. Обявиха го извън закона, но решенията му останаха легитимни. И тази буря отмина, без да обърне чашата с вода, в която бушуваше.
Така е у нас. С политическа подкрепа можеш да управляваш и малко стопанство, и голяма фирма.
Лечков, Сираков, Костадинов - те са пак около Боби на върха. Дърпат конците на все по-раздърпания гоблен. Там са и политици, бизнесмени, президенти на клубове... Кой с какво допринася - иди разбери.
А народът не иска да гледа Боби на трибуната в УЕФА или как щрака с пръсти, вдигнал градуса след поредното мероприятие на българския или европейски футбол. Иска да види отбора на европейско или световно.
След Антоновден преди 10 години, дойде Св. Валентин - на 14 февруари бе конгресът, на който се възцари ръководството на Четвъртите.
Какъв ти Валентин... Направо си беше Трифон Зарезан за футбола, да ни прощава Трифон Иванов, който се дръпна встрани и е най-малко замесен!
И така си откарахме десетилетие далеч във футболния Тибет. Хърватите написаха, че сме в Третия футболен свят, че сме анонимници.
Най-лошото е, че е глупаво да им се сърдим.
Не са далеч от истината.
