Арсен Венгер - от разцвета до залеза

През 1988 Арсен Венгер, по това време старши треньор на Монако следи внимателно кариерата на един млад либерийски фугболист, който играе в първенството на Камерун. Всяка седмица Венгер получава подробни отчети за Джордж Уеа. Накрая Арсен изпраща асистента си да гледа играча. Малко по-късно въпросният помощник изпраща на Венгер съобщение. "Лошата новина - Уеа си счупи ръката. Добрата новина - въпреки това той игра"

Пълният отчет на асистента допада на Арсен. Малко след това Уеа пристига в Монако и подписва с тима, който Венгер води. След като слага подписа си под документа обаче младият играч се отпуска на стола с недоволен вид. Защо ли? Защото все още не е получил нито цент от тази сделка. От собствения си джоб в този момент Венгер вади около 50 долара и ги дава на футболиста.

Френският мениджър, който разказва увлекателно когато говориш с него на четири очи, обича да се шегува с необичайните бонуси за изгряващите звезди. Уеа, който днес се занимава с политика в родната Либерия, си припомни, че тогава Венгер му е казал: "Ако работиш усърдно, ще станеш един от най-добрите в Европа".

"Да бе", не повярвал Джордж. Но Венгер се оказал прав. През 1995 г. Уеа е избран за Футболист на годината на ФИФА. Тогава той посвети наградата си именно на Венгер.

Тази история обаче показва защо Венгер няма равен като мениджър. Той намира играчи навсякъде, веднага разпознава таланта и го взема за жълти стотинки. Но времето на Арсен изтича. Арсенал не е печелил нищо от 2005 г., а в предишните два месеца загуби двама от ключовите си играчи, които предпочетоха да преминат в по-силни отбори. Освен това "артилеристите" отстъпиха на Манчестър Юнайтед с 2:8. Феновете на Арсенал са уморени от него. Финалът на кариерата на французина може да служи за предупреждение към всички в неговата ситуация, независимо от попрището им.

Когато Венгер пристигна в Арсенал от първенството на Япония през 1996 г. методите му бяха нови за Острова. Малко от британските специалисти си правеха труда да пътуват дори за световно първенство. А Венгер наблюдаваше талантите навсякъде.

Работейки в Япония той все пак успяваше да присъства редовно на мачовете на Милан, където се запознава с младия Патрик Виейра - бъдещия велик капитан на Арсенал.

Венгер внушава на Тиери Анри, който по това време е млад нападател, седящ на резервната скамейка на Ювентус, че всъщност е голям голмайстор. "Но аз не бележа", протестира Анри. На него обаче му е съдено да бъде най-големият нападател в историята на Арсенал.

Венгер открива Анелка и Фабрегас, за които до този момент никой нищо не е чувал.

Той демонстрира на британските клубове колко полза може да има от селекция от световен мащаб.

Арсен е новатор и по отношение на рационалното хранене. С идването си в Арсенал той поставя играчите на диета, по-скоро характерна за Япония - риба и варени зеленчуци. "Върни ни блокчетата "Марс", скандират играчите в клубния автобус.

Икономист по образование, той въвежда статистическия анализ в английския футбол. Той, например, е първият, който следи за това колко секунди всеки един играч задържа топката по време на мач. Жилберто Силва е продаден след като този му показател става нищожен.

Венгер научи "артилеристите" на комбинативна игра и нерядко тимът му отговаряше на това с някои непреходен еталон като "непобедимите", които спечелиха Висшата лига през 2004 г.

В много отношения Венгер бе пионер, но не и революционер. Например, той с години не промени традиционната английска защита на Арсенал. "Ще направя промените постепенно", казваше Арсен. Най-полезното му качество, както и сам неведнъж е отбелязвал е умението да слуша опитните специалисти.

Върхът на кариерата му трябваше да стане триумфът в Шампионската лига. И много малко не му стигна да направи това - през 2006 г. на финала Арсенал поведе на Барселона с 1:0, а след това Анри излезе сам срещу вратаря на каталунците. Но стражът спаси ситуацията, а Купата отиде при Барселона.

Година по-късно Арсен наблюдаваше на живо на стадиона в Атина как Милан печели желания трофей срещу Ливърпул. Венгер изглеждаше мрачен и раздразнителен сякаш някой насила го бе накарал да гледа двубоя. Когато италианците получиха медалите си той започна бурно да ги аплодира. "Виждате ли, да спечели Шампионската лига може и обикновен отбор", категоричен бе той.

Математик по призваниеq той прекрасно разбираше, че победата във всеки турнир с елиминации е донякъде и лотария. А в лотарията на Венгер никога не му е вървяло.

В крайна сметка го застигна съдбата на всички отличаващи се пионери - започнаха да го копират. Съперниците провеждаха същата мащабна селекция, промениха храненето на играчите и започнаха да следят за статистиката им. А някои имаха на разположение и повече пари.

В съвременните условия по правило печели онзи отбор, чийто играчи получават повече пари. По заплати в Англия Арсенал е едва на пето място. За разлика от други мениджъри Венгер харчеше толкова, колкото клуба заработваше. Арсенал бе набелязал Кристиано Роналдо преди Манчестър Юнайтед, но "червените дяволи" предложиха повече пари. А Венгер харчеше парите толкова внимателно, че при всяка трансферна кампания "артилеристите" бяха на плюс.

Мениджърът на бейзболния Оуклънд Атлетикс Били Бин, също пионер в своята сфера, казва, че когато си мисли за Венгер си представя Уорън Бъфет. "Венгер управлява футболния клуб все едно има намерение да остане в него през следващите 100 години", отбелязва Бин.

Венгер бе човекът, който помогна за преместването на Арсенал на новия стадион "Емирейтс". Днес клубът, който никога не се е считал за футболен гигант, заема пето място в света по посещаемост. Заради строителството на стадиона обаче за известно време Венгер трябваше да съхрати разходите за нови играчи.

Основният недостатък на Венгер, присъщ на много гениални новатори, е това, че той е прекалено уверен в себе си. Той не чува отделните критики, все повече се отдава на собствените си слабости - недооценка на физическите данни на играчите, стремежа да купува евтини играчи, въпреки че разполага с пари, а също и страстта към идеални комбинации вместо отбелязани голове. Авторитетът му в Арсенал е толкова висок, че никой не може да го поправя. "При нас няма демокрация", потвърди наскоро изпълнителния директор на лондончани Иван Газидис.

Може би това е последният сезон на Венгер в Арсенал. Играчи от световна класа вече не искат да играят в неговия тим. Възможно е, Арсен никога повече да не спечели нищо, но в историята той ще остане като човека, който промени английския футбол. Неговата треньорска съдба, гениална и трагична едновременно, трябва да служи за урок на всички новатори.

Новините

Най-четените