Лудогорец опита, игра футбол, вкара голове, но... класата и рутината си казаха думата. Базел спечели с 4:2 в София и реално не оставя шансове за българите за реванша.
Никой нормален човек не се надява на 3:0 в Швейцария, въпреки че футболът е игра, която не спира да изненадва. Този плейофен дуел за влизане в групите на Шампионската лига е предрешен. В това трябва да сме сигурни.
Но има логика и в нея. Колкото и добре да е структуриран, балансиран и подбиран този състав на Лудогорец, той не е от класата на Базел.
Там има един играч, какъвто в българското първенство няма как да привлечем - Мохамед Салах. Египтянинът е откритие от миналия сезон, когато наказа и Челси, и Тотнъм в Лига Европа.
Гостите бяха без капитана Марко Щрелер, без новопривлечения Иван Иванов, както и с няколко разпродадени играчи. За момент някой може да си е помислил, че са отслабени...
Но Салах ги изведе напред в 12-ата минута с удар по диагонала. С чудесен гол на Марселиньо Лудогорец изравни - 1:1. В началото на второто полувреме Иван Стоянов вкара след няколко минути доминация на българите и се сетихме за мача с Партизан в Разград - от 0:1 до 2:1.
Но Базел не е Партизан. Гостите натиснаха без бързане и паника, вкараха си положенията, които създадоха методично и без някакви проблясъци на гениалност.
На трибуните над 15 000 подкрепяха българския шампион, но очевидно повечето не бяха истински фенове на Лудогорец. Песните бяха откъслечни, атмосферата - леко приглушена.
На тима от Разград винаги ще липсва това, което ЦСКА и Левски, Ботев и Локо (Пд) имат - тези френетични моменти, когато стадионът настръхва, усещайки, че отборът е близо до голям триумф.
При 2:1 стадионът не помогна, той просто си беше позапълнен със зрители. Остана пасивен.
Дори с очертаващото се отпадане, Лудогорец отива в групите на Лига Европа. Изпуска близо 20 милиона лева от Шампионската лига, но пък кой преди 2 години си е представял, че толкова скоро този отбор ще стигне толкова близо до нея?
Няма какво да се каже - Лудогорец игра, застана като равен с равен срещу Базел и направи мач, какъвто нямаше в цяла Европа в тази футболна вечер. Трилър с 6 гола и куп обрати.
Шапки долу за старанието и класата на българите. Но си бе факт усещането за неизбежност, което се появяваше всеки път, когато Базел бе догонващ и тръгваше да обръща резултата...
"В Разград атмосферата щеше да е различна - съжали Кирил Домусчиев, собственикът на Лудогорец. - Това се видя и със Слован, и с Партизан..."
Дали е така? И как стадионът в Разград да има лиценз да приеме такъв мач?
При всички положения, резултатът не е нелогичен. Няма с какво българският футбол да се противопостави на швейцарския, а Разград не е Базел.
Има реалности, които дори романтична игра като футбола не може да измени.
Наглия домус си го заслужава. Момчетата от отбора не го заслужават. Сега се сети за стадиона, а преди 2 седмици, когато проблем му беше "роджър - моджър" само националния искаше.