Манчестър Юнайтед посреща Манчестър Сити на "Олд Трафорд" утре, точно след като пропусна да направи една гигантска стъпка към 19-ата си титла във Висшата лига - сега обаче тимът на сър Алекс Фъргюсън има шанс да прати много силно послание към всичките си съперници.
В Юнайтед сигурно са доволни, че първата им загуба за сезона - срещу Уулвс, не беше наказана сериозно - Арсенал завърши 4:4 с Нюкасъл, а Челси падна у дома от Ливърпул.
Според мен, битката за титлата щеше да е приключила, ако Юнайтед бяха спечелили срещу Уулвс, но това не стана и преследвачите отново имат шанс да догонят лидера. Ако Юнайтед бяха взели трите точки, това щеше да означава, че сър Алекс щеше да може да си позволи още три загуби, а Арсенал трябваше да взима само победи до края на сезона - нещо, което много трудно ще се случи.
Нямаме право да подценяваме важността на този мач и за двата клуба. Но, според мен, тази среща е много по-важна за Юнайтед, отколкото за Сити.
В Юнайтед получават шанс да нанесат силен удар на свой пряк съперник, който е опасно близо - както географски, така и в класирането.
Великият тим си личи по това как отвръща на ударите на своите противници. Ако Юнайтед вземе победата, то тимът отново е фаворит №1 и ще демонстрира на преследвачите си, че загубата срещу Уулвс е била просто грешна стъпка, нищо повече. Но ако сър Алекс и момчетата му паднат или завършат наравно, то коментарите, че атаката на Юнайтед се пропуква ще са неизбежни. И най-вероятно, напълно оправдани. А и в тима ще се натрупа негативно напрежение, няма как да е иначе.
Тимът на Фъргюсън е на една ръка от титлата. Усещат аромата на купата, образно казано. Юнайтед имаха шанс да дръпнат напред, но го пропуснаха. Със сигурност, сър Алекс ще припомни това на момчетата си утре преди мача и ще се постарае те да не допуснат отново подобна грешка.
Приближаваме се към края на сезона и вече на няколко пъти чух, че евентуалната загуба на Арсенал от Барселона в Шампионската лига ще намали натоварването върху тима на Арсен Венгер. Със сигурност, има логика, но аз не я подкрепям - не може със загуби да се стимулираш в битката за титлата.
Психиката на победителя не може да бъде заместена от нещо друго, тя трябва да е налице за всеки мач. Знам, че е трудно, когато те очакват много тежки мачове, но всички понасят натоварването по-добре, когато печелят тези мачове.
Фъргюсън знае какво да каже на своите, мотивацията им ще е напълно ясна, всички те имат голям опит и знаят какво трябва да направят, за да решат битката във Висшата лига в своя полза.
Но това е лесно за казване и трудно за изпълнение, Сити е коварен и опасен съперник, а една победа срещу сър Алекс може да съживи надеждите на Роберто Манчини за титлата.
В Сити играят някои много талантливи футболисти, никой не може да отрече това, но когато става въпрос за надмощие в битката за титлата, все още нещо не им достига, а това може да се окаже решаващо. В последните шест или осем седмици Сити не изглежда, а и не играе като тим който е на път да спечели титлата.
Затова и според мен, най-сериозният съперник на Юнайтед сега е Арсенал. За Венгер и компания идва моментът на истината, сега трябва да се борят и да натискат, и то не един по един, а всички заедно. В Сити все още не са доказали, че могат да го направят, а за Арсенал е сигурно, че имат потенциал за това.
Ключовите фигури в предстоящия мач са ясни. Приносът на Уейн Рууни към тима му ще е решаващ за успеха или загубата, а за Сити определяща ще е играта на Карлос Тевес. Лично аз бих прибавил в това уравнение и Джо Харт.
Вратарят на Сити не се справя особено успешно напоследък, но още е дете, а този мач ще е истинско изпитание за него.
За Юнайтед това също ще е тежко изпитание, но ако тимът се справи, то пътят към титлата най-вероятно ще е открит.
