„С всичките ми демони, майка ми в затвора, баща ми в затвора, алкохола, наркотиците, децата, издръжката, поддържането на форма, маниите, обсебванията, депресиите – някак си между всички тези неща успях да спечеля четири световни титли, четири шампионата на Обединеното кралство и четири титли от мастърсите. Нямам идея как съм успял. Спечелил съм 24 ранкинг турнира, 10 от серията Premier League и повече от 50 общо. Въобще не е зле за развалина като мен!“.
Признанието на Рони О`Съливан в автобиографията му „Бяг“ говори красноречиво за кариерата и живота му. Краля на снукъра е една от най-интересните личности в съвременния спорт. Той е гении в пълния смисъл на думата. Човек, от когото може да се очаква всичко в живота и само едно на маста за снукър – да победи себе си, защото когато направи това, никой не може да го спре.
Но нека първо си поговорим за снукър.
Магията на този спорт е в това, че не всеки може да го практикува дори на нискоразрядно аматьорско ниво. Изглежда лесно само по телевизията. Сякаш наистина е за избрани, защото изисква огромен арсенал от умствени и физически качества, съчетани с характер, воля и спокойствие.
Спорт, в който изходът на срещата зависи от самия теб. Няма съдийски грешки, а противникът играе колкото му позволиш.
Световният шампионат продължава 70 дни и изпива всички жизнени сили на играчите, които прекарват времето си в тъмни и тихи помещения. В снукъра всичко е на показ . Телевизионните камери снимат в близък план в продължение на часове. Няма движение, което да им убeгне – всяко почесване, всяко премигване, всяко потрепване.
И точно в този спорт, в който всичко е тихо, кротко, претенциозно, изискано и аристократично, идва Ракетата и преобръща нещата наопаки, както само той си знае.
Няма голям турнир, който Рони О`Съливан да не е спечелил. Няма съперник, който да не размазвал, няма удар, който да му се струва невъзможен, няма фен, чието сърце да не е завладял, няма журналист, на чийто въпрос да е отговорил нормално, няма снукър-ръководител, когото да не е вбесил, няма порок, на който да не се е поддал.
Всичко в живота му е на приливи и отливи. Човек на крайностите. Или както самият той казва за себе си в праймтайма по телевизията, когато печели една от световните си титли – „Имам си и добрите, и лошите моменти – редувам горе и долу, точно като бельо на к*рва съм“.
В този момент репортерката Хейзъл Ървин остава стъписана от скандалното изказване и моли Рони да перифразира това, което иска да каже, защото дори да е световен шампион, той не може да говори така по телевизията. Отговорът на О‘Съливан? „Малко е късно, Хейзъл, на живо сме!“.
Кралят прави наистина каквото си поиска. На масата за снукър е ясно – държи безброй рекорди и е способен да победи всеки. Спечелил е тонове отличия. Действа инстинктивно, като убиец. Безпощаден е. Изглежда напълно непоколебим и целеустремен, но в главата му се въртят съвсем различни неща.
В книгата си „Бяг“ той обяснява колко е несигурен понякога и как непрекъснато получава паник атаки и просто иска да си тръгне, за да се прибере вкъщи, без значение че води в резултата и е на път да победи.
Едновременно обича и мрази снукъра. В желанието си да бъде перфектен, полудява.
Слага си кърпа на главата в мач срещу Марк Кинг, защото забелязва твърде много погрешни детайли в играта му и това го дразни. Срещу Джъд Тръмп му става скучно и докато си седи, прави движение със щеката, имитирайки мастурбация. За този случай Рони казва, че просто си седял със щека между краката и я търкал, но съдията едва не го изгонва. На турнир в Шефилд решава, че прическата му е грозна и просто си бръсне главата. А на пресконференция в Китай кара на шега жена от публиката да му прави орална любов, говорейки на английски и мислейки си, че микрофонът е изключен.
Най-интересното е какво поддържа един такъв човек. Какво му пречи да откачи тотално или да се самоубие. Очевидно не е снукъра. Въпреки че Рони е възможно най-добрият за всички времена.
Не е семейството, защото е разведен, баща му е в затвора за убийство, а майка му заради данъчни измами. Не са алкохола или наркотиците, които едва не го превръщат в развалина. Не са и хората от обкръжението му, за които казва, че „…само говорят неща без да са ги правели. Когато такива ми обясняват как всичко е толкова леко и са готови да ми дадат хиляди съвети им казвам – ето щеката ми, хотелската ми стая, костюма ми, ще се присъединя към теб за вечеря, успех, утре играеш срещу Джон Хигинс*1, той не е никак лош играч“.
Тайната на Ракетата е бягането. И точно това прави най-голямо впечатление във втората му автобиографична книга.
От Рони О‘Съливан научаваш много повече неща за техниката на бягане и тренировките отколкото за снукъра. Той е пристрастен към бягането и тренира усилено всеки ден. Първоначално баща му го кара да бяга, защото докато бил дете, прекарвал цялото си време на закрито в зали, а това не било здравословно. После обаче на Рони започва да му харесва и обиква този спорт. Истината е, че Ракетата е обречен да бъде най-добър в нещо, което мрази, и да е посредствен в нещо, което обожава.
В най-тежките си моменти излиза, за да потича десетина мили. Тренира на високо ниво с шампиони на средни и дълги разстояния. Непрекъснато подобрява рекордите си. Обожава бягането. Опитвал се е да се занимава с нещо различно от снукър, което не го подлудява. Работил е във ферма, казвал е „майната му“ на всичко и всички. Но отново се е завръщал. По-добър и по-скандален. Просто орисията му е друга. Там, около масата, покрита със зелено сукно. Изпълняващ удари, които са математически изчислени, но и произведение на изкуството. Да бъде едновременно затворник и господар на снукъра. Да бъде Рони Ракетата О‘Съливан.
Борислав Орлинов, студент във факултета по Журналистика и масова комуникация към Софийския университет