24 - точно толкова е разликата в головете, които Уейн Рууни отбеляза до това време през миналия сезон и попаденията му през настоящия. Прекалено голям брой!
Спокойно можем да кажем, че тя се равнява на продуктивността на един класен нападател от Висшата лига на Англия за същия период.
Но нека не бъдем толкова строги с десетката на Манчестър Юнайтед, защото все пак правим сравнения с най-силните му дни с фланелката на „червените дяволи".
Затова нека вземем дебютната кампания на футболиста на „Олд Трафорд", която той приключва с 17 гола, а това е пак повече от сегашните му 10. Изводът е ясен - трагичен Рууни от миналото лято насам!
Ала и без да се заравяме в скучни сметки и изчисления, ще стигнем до този извод, наблюдавайки играта на острието в последно време.
Квалификация на Англия срещу Уелс в събота е най-пресният пример за слабата форма на супер-звездата. На Световното първенство в ЮАР лидерите в състава някак си останаха скрити и сега се търсеха точно такива, търсеха се героите, търсеха се тези, които да поведат тима към успехи.
При категоричното 2:0 в Кардиф Рууни не бе сред лидерите, нито сред героите. Лидери можем да наречем Франк Лампард, Джон Тери, който въпреки целия шум в медиите относно капитанската лента, изнесе поредни стабилни 90-минути. А героят е ясен на всички - Ашли Йънг, отчел се с две асистенции.
Е, къде беше Рууни? Преди година нападателят щеше да „умре" на терена в такъв мач, но да обере овациите на публиката и заглавията по вестниците.
Сега той отново попадна там, но благодарение на жълтия си картон, който го лишава от участие срещу Швейцария през юни.
Световното в ЮАР отдавна мина, квалификационният цикъл е преполовен, а „детето-чудо" на Англия остава някак си в периферията на всичко значимо, което се случва по терена, и около него се изреждат да се изявяват Джърмейн Дефо, Ашли Йънг и прочие...
На клубния му отбор Манчестър Юнайтед предстоят двата най-тежки месеца от годината - борят се на три фронта, амбицирани са да завоюват всичките и на Уейн Рууни се разчита най-много, защото той си остава най-голямата им звезда и най-добре платеният футболист в отбора.
Можем да очакваме, че нападателят ще започне титуляр във всички важни срещи на „червените дяволи" до края на месец май. Да се прехвърля лидерската роля на Нани и Ернандес е все още рисковано, Фъргюсън все още няма достатъчно доверие на Бербатов, а Райън Гигс и Пол Скоулс са прекалено стари.
Рууни трябва да поведе тима по същия начин, по който го направи предишния сезон. Тогава една контузия в глезена провали края му, а сега изглежда, че „контузия в психиката му" е причината за слабата му форма.
Нападателят има необходимите качества, всички сме ги виждали, но явно неразбориите в личния му живот и след това покрай новия договор му попречиха да е на същота високо ниво.
Очакваше се играта му да потръгне след суперголовете срещу Манчестър Сити и Челси, но след това дойде безличното представяне срещу Ливърпул и Болтън. Във втория случай, след като Юнайтед остана с човек по-малко, Нани бе човекът, който пое инициативата и се опита да внесе смут пред противниковата врата, а десетката като че ли бе рухнал вече психически и примирен със случващото се.
Точно там е проблемът. Къде отиде целият хъс в играча, достатъчен за цял един отбор, къде отиде желанието му, непримиримостта му?
Допреди няколко месеца всяко едно феноменално докосване до топката и гениалното й отиграване изглеждаха нещо обичайно, а сега играта му обикновено е дърварска и гипсирана. Дори и далечните удари, които отправяше в почти всеки мач навремето, сега липсват, може би породени от липса на самочувствие, увереност и кураж...
Някои ще кажат, че слабата му форма и липсата на голове се дължи на факта, че през тази кампания Рууни често не е използван често на върха на атаката, където се чувства най-добре, но той е правил невероятни мачове и от фланга и зад нападателя.
Преди два сезона за победата с 5:2 срещу Тотнъм на „Олд Трафорд" англичанинът заби сам две попадения и асистира за още две, като направи всичко това от лявото крило, и то само за едно полувреме.
А и нали самият футболист претендира, че е звезда от световна величина и затова му бе надут толкова много договора!
Е, Леонел Меси може да играе еднакво добре и по фланговете и в центъра на терена, Кристиано Роналдо също е много опасен от всички тези постове, защо тогава Рууни да не може да се използва еднакво ефективно на няколко поста
Проблемът не е в позицията на терена, а в главата му.
Ру е затворил звяра в себе си, головия хишник, който обезумяваше при вида на противниковата врата и не спираше да се раздава и да бележи, газейки и мачкайки всичко по пътя си, воден от мотото „няма значение кой е насреща, само ми го дайте!".
Именно липсата на този всепобеждаващ характер у футболиста може да провали сезона на Манчестър Юнайтед.
В края на миналото лято Уейн Рууни заяви, че съотборниците му на „Олд Трафорд" не са достатъчно класни и трудно може да се бори заедно с тях за някое от големите отличия през година.
Сега „дяволите" са в битката за трите най-престижни трофея, които могат да спечелят, като и в трите надпревари ги чакат големи сблъсъци с много класни тимове, а заслугата за това далеч не е негова.
Е, Уейн, внимавай какво си пожелаваш, защото ако не се събудиш, може би наистина е по-добре сър Алекс да те продаде...
