Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лудата история около последната победа на Евертън на "Анфийлд"

Сандер Вестервелд и Франсис Джефърс по време на дербито през 1999-а.
Сандер Вестервелд и Франсис Джефърс по време на дербито през 1999-а.

Горкият Йорген Нийлсен. Сигурно е тежко за един вратар да гледа как в наказателното поле на тима му ръкавиците е надянал левият бек.

По странно стечение на обстоятелствата датчанинът така и не получава шанса да запише първия си и единствен мач за Ливърпул по време на целия си 5-годишен престой при "червените".

Случката е от 27 септември 1999 г. по време на градското дерби с Евертън. Вярвате ли, или не - това е и последната победа на "карамелите" на "Анфийлд" не само във Висшата лига, а във всички състезания.

161-ият сблъсък между "червени" и "сини" е един от най-напечените в историята на Премиършип.

Реферът Майк Райли показва три червени картона, а през целия мач изобилства от нервни изблици на играчите.

Четвърт час преди края на редовното време вратарят на домакините Сандер Вестервелд и нападателят на гостите Франсис Джефърс получават червени картони, а малко по-късно към съблекалнята поема и младият Стивън Джерард след остро влизане в краката на автора на единствения гол в двубоя - Кевин Кембъл в 86-та минута.

През цялото време от скамейката гледа Нийлсен, който остава неизползвана резерва.

Той започва да загрява след изгонването на Вестервелд, но по това време Жерар Улие вече е направил и трите си смени. Французинът извършва третата само 4 минути преди разправията между холандеца и Джефърс.

В крайна сметка Нийлсен не записва нито един мач за Ливърпул в продължение на пет сезона.

"Това дерби бе най-големият ми шанс да се появя на терена. Джо Коригън, треньорът на вратарите, ми каза: "Ставай, ти си".

Свалих си горнището, когато един от другите ми съотборници на пейката ми каза, че сме използвали и трите си смени.

Беше доста странно, а в крайна сметка трябваше да седна отново. Стоунтън беше взел фланелката ми и ръкавиците на Сандер. И се справи доста добре.

Всичко се разви за секунди. Приех случката, а на по-късен етап започнах да се шегувам с нея. Няма какво да направиш в подобна ситуация. Беше наистина лош късмет. Това е и един от най-ярките ми моменти за пет години в Ливърпул. Много хора го помнят."

Нийлсен не успява да влезе и по време на наказанието на Вестервелд, тъй като втори избор на Улие е американецът Брад Фридел.

Явно не му е било писано.

Датчанинът пристига на "Анфийлд" през 1997 г. по препоръка на бившия "червен" страж Михаел Стенсгаард.

Прекарва една седмица проби и успява да впечатли тогавашния треньор Рой Евънс.

"Огромно е съжалението ми, че не успях да играя в този мач с Евертън. Това е единственият ми лош спомен от Ливърпул. В началото имах някакви надежди, но след 2-3 сезона осъзнах ролята си в клуба. Все пак се съгласих се да продължа контракта си, защото се чувствах страхотно дори и без да играя."

Нийлсен е освободен на през лятото на 2002-ра след изтичането на договора му. Завръща се в родната Дания, където продължава образованието си и играе до 2008 г.

"Бях студент, когато отидох в Ливърпул, след което прекъснах за 7 години. Възстанових правата си, дипломирах се и вече 9 години работя в банка. Живея напълно нормален живот.

Не гледам много футбол, но ако трябва да съм честен, не пропускам мач на Ливърпул - у дома, навън или в Европа", признава стражът, който не записа мач за мърсисайдци, но това не пречи да ги обича истински.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените