Силата на начинаещите

С голямо прискърбие трябва да отбележим, че Станимир Стоилов вече не става за национален селекционер. Казваме "вече", защото сме убедени, че имаше момент, в който той беше най-подходящият човек за поста. Този момент, уви, безвъзвратно отмина. Днес Мъри не е по-лош специалист или по-неумел тактик отпреди; просто напълно изчерпа късмета си на начинаещ. А това, опасяваме се, е най-ценното качество, което един треньор може да предложи в родните условия.

Късметът на начинаещия е странна футболна категория. За мнозина може би такова нещо изобщо не съществува; статистиката обаче сочи обратното. От треньорите, дебютирали на кормилото на държавния тим през последните десет години, само Стойчо Младенов е започвал със загуба.

И Марков, и Стоичков, и Стоилов бият при назначението си, респективно Белгия, Исландия и Беларус, при това като гости. Повторният дебют на двама от тях (Марков и Стоилов) вече не е толкова впечатляващ - регистрират равенства, докато краткото завръщане на Димитър Пенев през 2007 започва с домакинска загуба от Уелс. Това означава, че шансът представителният ни тим да бие под ръководството на нов треньор е приблизително три към едно, или около 70%.

Това неписано правило се потвърждава и от международната практика, в която смяната на наставника обикновено има кратък освежаващ ефект въпреки състоянието на отбора. Опитът на родните клубове доказва същото. При дебюта си победи постигат Вуцов (в Славия), Балъков (в Черноморец), Стоилов и след това Червенков (в Литекс).

Дори хора без грам треньорски стаж (Любо Пенев и Гонзо, да кажем) бият в първия си мач. В четири от пет случая новият треньор започва с победа, независимо как ще се развие съдбата му впоследствие. Именно това наричаме късмет на начинаещия, като визираме не задължително прохождащия в кариерата, а само човека на нов пост. Ето защо твърдим, че по обективни причини Мъри Стоилов загуби това ценно качество.

А защо то е толкова важно ли? Ами вие сещате ли се за треньор през изминалото десетилетие (че и отгоре) на трикольорите, които да е изпълвал определения в договора му с БФС срок? Постиженията, с които можем да се гордеем като запалянковци, са все в началото на мандатите им, после следват неизменно зашеметяващи провали и смяна. Излиза, че след успешния старт всеки се сгромолясва по реда си и вместо уговореното време изкарва значително по-малко. В такъв случай, като се има предвид тази особеност, питаме се не е ли време футболната централа да спре с годишните контракти и да започне да назначав на ротационен принцип нов специалист на всеки три мача.

Треньори на хонорар, не на заплата, на които да се използва първоначалният устрем, а след това да се освобождават, понеже така или иначе не стават за друго. По този начин хем всеки от тях ще трупа допълнителна практика, хем няма да им пречи на клубните задължения, а и ще се вливат непрекъснато нови идеи в напълно лишения от такива държавен тим.

И най-важното: ще ни съпътства неизменно успехът на начинаещия. Та затова ни се струва, че Мъри май много се задържа. Не е да кажете, че мачът с Полша ни е докарал подобни мисли. Не; това си беше, както казва Михайлов, просто една полезна проверка, нали така?

Новините

Най-четените