Българският фен вече трудно се пали: няма успехи, няма големи футболисти, няма грандиозни дербита. Живеем си със спомените - сега наред е да отбележим поредната годишнина от подвига на "Парк де Пренс".
Днес стадионът се пълни, само ако в София дойде реномиран западен клуб или велика футболна сила. Поредното доказателство са мачовете от Лигата на нациите, които бяха удостоени от обидно малко публика, въпреки че България се представя изненадващо добре, поне до момента.
Разбира се, обяснения всякакви - нов турнир, сложен формат, неатрактивни съперници, късни начални часове, сега и времето застудя. Факт е обаче, че стореното от Петър Хубчев и момчетата му дотук заслужава малко повече ентусиазъм от трибуните. Защото на националния отбор по футбол напоследък рядко му се случва да го докара почти до класиране на голямо първенство. А благоприятно развитие в следващите два двубоя - срещу Кипър (днес) и Словения (понеделник) ще означава точно това. Защо?
Ако не броим единствената ни поява на финали (Евро 2004), през новия век сме били в битката до края на квалификациите само веднъж - в кампанията за европейското през 2008 г., когато равенствата с Албания (0:0 в София и 1:1 в Тирана) накараха селекционерът Стоичков да хване пътя за Виго и ни оставиха само на точка зад Холандия в крайното класиране. Тогава дори имаше отбори, които се класираха за финалите с по-малък точков актив от нас. Сега пак сме на идеална позиция, въпросът е дали и този път няма да изпуснем ютията.
Съвсем не е пресилено да се каже, че днес в Никозия и след четири дни в София ще се реши съдбата на представителния ни тим (поне) за 2-3 години напред.
Това е мачболът на Хубчев като селекционер, на Ивелин Попов като капитан и на куп от съотборниците му за международно признание. Ако финишираме на първо място в групата, не просто ще получим златен шанс да се класираме за Евро 2020 през плейофите на Лигата на нациите, но по-важното - ще си улесним чувствително задачата за същинските квалификации. Ето и рекапитулацията към днешна дата.
"Трикольорите" делят първото място с Норвегия и при грешна стъпка на "викингите" в Любляна днес, победа над Кипър на практика ще ни закове на първо място. Дори да не се случи, нашите ще имат втори шанс, тъй като в последния кръг норвежците също гостуват на Острова на Афродита, а ние приемаме Словения. Трудно е да се повярва, че скандинавците ще вземат пълен актив от двата мача (и Словения, и Кипър имат за какво да играят), но дори да го направят, нещата пак си зависят от нас - ще ни трябват две победи, но с по-изразителен резултат (показателите в директните мачове с Норвегия са равни, проблемът е, че те имат един отбелязан гол повече).
Ако излезем победители от този възел, се доближаваме на два мача от първо класиране на голям форум от 16 години насам.
Плейофите ще се играят през март 2020 г. и ще ни противопоставят срещу победителите от останалите три групи в Лига C. Регламентът предвижда два полуфинала и един финал, всеки от които ще се разиграе в един мач. Домакин в него ще е по-високо класираният отбор в двойката според представянето му в Лигата на нациите.
В момента България е на пето място в общото класиране, като над нас са Финландия, Израел, Норвегия и Сърбия. Ако успеем да преборим Норвегия, автоматично ще влезем в топ 4 и почти сигурно ще сме на едно от първите две места в Лига C - което пък ще ни даде домакинско предимство в полуфиналите. Както вече стана ясно, там съперниците съвсем не са толкова стряскащи и перспективата да грабнем виза за Евро 2020 изобщо не е химера.
Парадоксално, но е по-добре да си пожелаем изобщо да не се стига дотам - т.е. да сме се класирали на финалите през класическите квалификации (отборите, спечелили групите си в Лигата на нациите, които вече са се класирали за финалите, отстъпват мястото си в плейофите на следващия в класирането). А това също е пряко свързано с мачовете срещу Кипър и Словения през следващите четири съдбоносни дни.
УЕФА, която в последните години рязко се отвори към експерименти, промени регламента на европейските квалификации.
При оформянето на урните за жребия за Евро 2020 няма да се прилага досегашната кумулативна формула, базирана на представянето на всяка държава през последните 5 големи първенства, а ще важи само класирането от настоящето издание на Лигата на нациите. Във всяка урна ще попаднат по 10 отбора (с изключение на последната, която ще е с 5), а първите два отбора от всяка квалификационна група ще се класират директно за европейското.
Преди последните два мача от Лигата на нациите България е на 26-то място и е в трета урна, а целта е да не паднем под 30-та позиция, което ще ни прати в четвърта.
Това е от фундаментално значение - ако си свършим работата сега, ще си спестим силен конкурент в квалификациите от класата на Норвегия. Добър пример в това отношение е последният цикъл за Мондиал 2018, в който тимът на Хубчев тръгна от четвърта урна и изтегли съперници като Франция, Холандия и Швеция. Всички добре помним какъв бе крайният резултат...
Ако вземем "задължителното" срещу Кипър и Словения, може и да не спечелим групата си в Лигата на нациите, но ще останем в трета урна за квалификациите - а при малко късмет това ще ни прати в съвсем приемлива компания за Евро 2020. Във втора урна има отбори, срещу които можем да се надяваме - Исландия, Полша, Украйна, Уелс, Австрия, Северна Ирландия и др. В обратния случай - птичето отлита.
Разбира се, сметките във футбола са полезни, само когато имаш покритие и в този смисъл най-важното е България да затвърди възходящата линия.
Едва при Хубчев националният ни тим взе да показа признаци, че влиза в крак с изискванията на времето - мачовете вече не се печелят от звездите, а от здравия колектив. Добре е да си припомним и че при последната ни официална визита в Кипър загубихме с 1:4 - още един повод да не летим в облаците. И да сме наясно, че всичко е в сферата на добрите пожелания.
Но това му е хубавото на футбола - рано или късно Съдбата ти дава нов шанс. А за Четата на Хубчев той дойде.
