Остана един мач и ще затворим още една папка с цикъл на националния тим. 90 минути.
След тях най-вероятно ще цъкаме с език заради изпуснати възможности, но е време и за някой сериозни оценки.
И най-вече - време е да се помисли по важния въпрос. Кой да води България оттук насетне?
Очевидно в момента се налага виждането, че Любослав Пенев си свърши работата оптимално добре с оглед на обстоятелствата и ресурса за действие.
В квалификациите не допуснахме провали, нямахме широка амплитуда на представяне - с две думи, играхме равномерно. И то в съвсем нелека група.
Италия и вечен финалист и голяма сила (втора в Европа в момента), Дания и Чехия играха на Евро 2012, а и редовно сме им клиенти.
Армения - в миналите квалификации един нещастен мач с Ейре ги лиши от баражи, а и в момента имат индивидуалности в някой страхотни отбори на Европа.
Противопоставихме силен отборен дух, агресия и непримиримост. Съставът използва силните си страни, което е белег на научен отбор.
Имаше и малшанс, особено в домакинствата с Италия и Дания, както и с онази проклета дузпа в Копенхаген, която можеше и да не свирят срещу нас...
Всичко това е в миналото.
Статистиките говорят, че отборът има нужда от доста работа и занапред.
Липсва надеждност за голове - като изключим домакинството на Малта (6:0), в останалите 16 мача за 20-те месеца на Любо Пенев начело на тима, не сме вкарали над 2 попадения в един мач.
Не сме и допуснали повече от 2. Това си е един солиден тим, който обаче не успява да реализира това, което създава като положения.
Само се сетете за пропуските срещу Италия в двата мача, за Ереван...
Търси се нападател, който да пасне на този тим, който да вкарва често и със самочувствие.
Лошото е, че не се вижда кой може да свърши тази работа от моментния материал на българския футбол.
Сигурно на Пенев му се иска да има поне един... Любо Пенев в състава. Отнякъде да се появи голаджия като Юра Мовсисян, като Алберто Джилардино поне...
Защото завършваме квалификациите с топреализатор с 3 гола - Манолев, който играе като десен външен полузащитник.
Дали Любо ще остане да довърши къщата, която започна?
Безспорно, селекционерът ни е хванал окото на европейски клубни тимове. Няма как да е иначе след успехите с ЦСКА (най-вече елиминирането на Динамо-Москва), с Литекс (титла) и стабилното представяне на една срината до нулата България в световните квалификации.
Имали сме такива случаи и преди... Димитър Димитров-Херо тръгна да гради нещо след златното поколение, но Левски го изкуши и остави колата на средата на пътя.
Христо Стоичков започна квалификациите за Евро 2008 с летящ старт, но след реми с Албания в София си тръгна и стана треньор на Селта.
В края на цикъла имахме 25 точки (!), но не се класирахме, отчасти и заради промените и сътресенията в лагера на тима.
Любо обаче дотук доказва основно, че му пука за каузата.
Той направи обратното на Херо и Ицо - напусна удобното си кресло в Литекс, където вървеше уверено към втора поредна титла, за да поеме най-обречената кауза на републиката в националния.
И успя, поне засега, да върне доверието в отбора.
Въпросът е колко потенциал вижда в делото си тук и няма ли да му се стори по-разумно да си тръгне сега и да поеме по пътя си на клубен треньор в момент, в който името му е актуално и се котира в европейския футбол? Има избор сам да взима решение и да диктува условията, защото свърши работата, която се очакваше от него.
90 минути останаха, след които 20-месечният цикъл на Любо Пенев засега се затваря.
Дали ще отвори нова глава именно славният някога номер 9, или пак ще търсим "точния човек" под дърво и камък, ще покажат следващите месеци.
