Гуардиола или Моуриньо?

Да се сравняват двама треньори винаги е по-трудно, от това да се сравняват двама или повече играчи. Не само заради различните философии, стилове на работа и поведение, но най-вече заради различните условия, при които те работят и заради различните ресурси. Но въпреки това съществуват аргументи, които дават предимство на Хосеп Гуардиола.

На първо място, разбира се, са спечелените отличия. За 11-те си години като мениджър Жозе Моуриньо спечели 18 трофея. Но това постижение бледнее пред завоюваните от Гуардиола 10 купи за 3 години.

Резултатите на Пеп са просто феноменални - три шампионски титли във второто по сила първенство в Европа, две купи в Шампионската лига, две Суперкупи на Испания...Подобно нещо е трудно да се постигне дори в компютърна игра, но Пеп го направи. Ефективността му също не е за пренебрегване - тимът на Гуардиола триумфира в 10 от 13-те случая, в които спори за някакъв трофей.

Затова ако добрия мениджър и треньор се определя от успехите, които е постигнал Пеп Гуардиола безспорно е №1.

Но не са само те, които му дават предимство, дори пред Жозе Моуриньо. Треньорът на Барселона печели признание и заради футболната си философия.

С работата си в Порто, Челси, Интер и сега в Реал (Мадрид) португалецът си спечели репутацията на треньор, който предпочита грозните победи. Отборите на Моуриньо залагат повече на здравата защита и търпеливо чакат грешка на съперника.

Гуардиола предпочита точно обратната тактика. От момента, в който пое представителния тим на Барселона каталунците започнаха да показват най-красивия футбол, който светът е виждал в последните десетилетия. Фенове и специалисти от всички краища на света заливат Барселона с похвали заради начина им на игра. Каталунците вече са един от най-популярните отбори в света.

Гуардиола не просто печели, той го прави със стил. Нещо, което не може да се каже за Жозе Моуриньо.

Специалния губи битката и по още един показател. Той все още не е доказал, че може не само да качи един отбор на върха, но и да го задържи там. Защото както казва и една от големите легенди на футбола Йохан Кройф именно това е по-трудното.

В два от трите си клуба - Порто и Интер Жозе Моуриньо напусна веднага след като те спечелиха трофеите си в Шампионската лига. От Челси португалецът си тръгна още след първия провал - сезон 2006/07, в който лондонския тим не успя да защити титлата си.

Гуардиола пък от своя страна не спира да работи върху усъвършенстването на тима си. Доказателство е фактът, че Барселона от последния сезон е дори по-добър отбор от онзи, който през сезон 2008/09 спечели шест купи. С усилията, които влага Пеп е на път да превърне Барселона в един от най-добрите отбори на всички времена.

В изграждането на каталунците като такъв обаче Гуардиола не се притеснява да се доверява на никому неизвестни таланти и да ги превръща в големи звезди.

Ако преди две години, например, бяхте попитали някой фен кои са Серхио Бускетс и Педро Родригес едва ли можеше да ви отговори. Днес обаче всички знаят кои са те. Бускетс и Педро не само са сред твърдите титуляри на Барселона, но са сред най-добрите играчи на своите постове и световни шампиони.

И всичко това благодарение на непоколебимата вяра на Гуардиола в тях. Въпреки че като наставник на Барселона Пеп е подложен на натиска тимът му да печели трофея във всеки един турнир, в който участва, той успява да намери достатъчно възможности, за да може талантите да израстват. Сега е на път да направи същото с Тиаго Алкантара.

В същото време е трудно да се посочи дори един талант, който да се е превърнал в играч от световна класа под ръководството на Жозе Моуриньо. В своите отбори той предпочита да се доверява на опитни и утвърдени вече футболисти. Дори миналогодишният Реал не прави изключение. В него имаше много млади футболисти, но онези, които получаваха шанс за изява бяха вече наложени имена.

Предимство на Гуардиола дават и изявите на Лионел Меси. Преди Пеп да поеме треньорския пост на "Ноу Камп" за аржентинеца се говореше като за един от добрите футболисти в света. Лео бележеше средно между 15 и 17 гола на сезон и толкова.

След идването на Гуардиола Меси вкара фантастичните 138 гола в 159 срещи. И има вече 53 асистенции. За аржентинеца вече не се говори като за един от добрите, а като за най-добрия. Самият Пеп признава, че на моменти се притеснява да не би на Меси да му доскучее след като е толкова напред в развитието си като играч.

Лео пък не крие, че израстването му се дължи именно на Гуардиола. От първия ден, в който работят двамата треньорът се опитва да открие най-правилната позиция за своята звезда, онази, която да разкрие пълния му потенциал. И на този етап успява да я намери. Меси вече на два пъти бе обявен за №1 в света за годината и е много близо до възможността това да се случи за трети път.

И на последно място - Гуардиола е по-добър мотиватор от Жозе Моуриньо.

За португалеца казват, че това е едно от най-силните му качества. Но повечето пропускат факта, че Специалния трябва да се справя с това при играчи, които никога не са печелили нищо или отдавна не са постигали успехи.

Задачата на Пеп е доста по-сложна - той трябва да мотивира футболисти, които са спечелили всичко. Повечето от тях имат по няколко шампионски титли в кариерата си, няколко купи на страната, печелили са поне веднъж Шампионската лига. А и са европейски и световни шампиони.

И въпреки това Гуардиола успява да подържа в тях същия глад към успехите, какъвто са имали и преди. Никой от неговите футболисти не показва и никакъв признак на самодоволство.

Пеп се справя не само с младите като Жерар Пике и Серхио Бускетс, но и с ветерани като Шави и Карлес Пуйол. Всеки сезон и двамата играят така все едно в края му им предстои да спечелят първото си отличие.